Робин Янг - Бунт

Боли, от чиято буза продължаваше да тече кръв там, където се беше забило парчето глина, нададе силен рев и замахна с меча срещу мъжа, който го беше ранил. Мъжът отби удара, а с другата ръка удари силно Боли по бузата, забивайки парчето още по-дълбоко. Боли извика и се опита да отскочи назад, а нападателят се хвърли напред срещу него, използвайки тежестта си. Блъсна го със свободната си ръка и събори окървавения пазач в рова. Докато другарите му продължаваха да се сражават, мъжът приклекна до разбитото буре и измъкна още къси мечове от вълната вътре. Втурна се по моста към другите, които бяха въоръжени само с ножове и не можеха да се защитават успешно срещу широките мечове на пазачите. Двама вече бяха убити. Обаче сега, когато другарите му отстъпиха назад, за да вземат оръжията от него, силите се изравниха. Щом нападателите се прегрупираха и отново се втурнаха в атака, чу се звън на камбана. Тупурдията беше разбудила останалите стражи на замъка. От бойниците полетяха стрели. Една се заби в земята зад мъжа, който донесе оръжията на другарите си, а сега тичаше с всички сили по моста. Заобикаляйки един мъртъв пазач, той стигна до портите тъкмо в мига, когато един от защитниците се втурна напред да го посрещне. Инерцията, която беше набрал, го изправи точно пред върха на меча на нападателя. Острието проби туниката и подплатата и проникна в меката плът на корема.

Нападателят натисна с цялата тежест на тялото си върху меча и го заби още по-дълбоко, а после с рязко въртеливо движение го изтегли навън. Пазачът остана на колене с ръце, притиснали раната, която обагри в червено туниката му с извезан бял лъв, а нападателят мина покрай него към онази част от моста, която се намираше зад портите. Започна да сече с меча си въжето, конци от което се късаха под ударите му. Когато то се скъса окончателно и се отпусна, мъжът измъкна един рог изпод туниката си. Поднесе го към устните си и издаде един-единствен плътен звук.

Шумът, последвал призива на рога, започна с приглушено трополене някъде във вътрешността на гората около замъка. Постепенно премина в оглушителен тропот, когато шейсетина мъже, от тях двадесетина на коне, се втурнаха по коларския път, следвани от бягащи с всички сили пешаци. Когато наближиха висящия мост, един ездач се отдели от групата и ги изпревари. Подкованите копита на бялата му кобила зачаткаха по дъските. В едната ръка държеше широк меч, а в другата щит, на който се виждаше червен орнамент на бял фон. Под бялата мантия, извезана по същия начин, носеше ризница и трико, а лицето му беше скрито под голям шлем. Ездачът пришпори коня си към портите. Разпръсна останалите там пазачи, които се мъчеха да ги затворят, и влезе във вътрешния двор.

Без да обръща внимание на разбягалите се стражи, конникът спря кобилата си пред голяма зала. Чу викове зад себе си от още приближаващи се в галоп ездачи и бутна със свободната си ръка вратата. Тя се разтвори достатъчно, за да може да влезе с коня вътре, като наведе глава, за да не се удари в трегера. В залата горяха само няколко факли, но беше достатъчно светло, за да види, че няма никой. По търкалящите се по масата чаши, една преобърната на пода кошница с пране и по-светлото петно на една от стените, където очевидно е бил окачен гоблен, личеше, че мястото е било напуснато набързо. Ездачът подкара коня по-навътре и тропотът от копитата му отекна глухо в празното помещение. На стената зад една маса, поставена върху подиум, висеше огромно знаме с извезан бял лъв, изправен на задни крака. Виждаше се само едното му око, което гледаше сърдито. Ездачът прибра меча в ножницата и свали шлема си, откривайки лице с изпъкнали скули и стоманеносини очи. Робърт Брус, графът на Карик, срещна погледа на лъва.

— Балиол! — каза тихо той.

Графът чуваше, че навън битката продължава, но замъкът се защитаваше само от малък гарнизон. Беше очевидно, че главният му обитател вече не е тук, въпреки че според слуховете трябваше да е обратното. Като се наведе, той остави шлема си върху една от масите и свали щита. Кобилата дъвчеше мундщука на юздата и по устата й имаше пяна. Брус освободи краката си от стремената, слезе от коня и бронята му издрънча. Отиде при една от горящите факли, свали я от скобата и се отправи към подиума. Стиснал зъби, прескочи стъпалата, а от раздвижването на въздуха факлата се разгоря по-силно. Без да сваля очи от белия лъв, той подложи факлата под знамето. Тънката коприна пламна моментално, а графът отстъпи назад. По устните му заигра лека усмивка, едновременно злобна и детинска. Продължи да стои там и да наблюдава как пламъците бързо обхващат знамето, когато усети, че нещо го блъсна в гърба. Графът се стресна и изпусна факлата, която се търколи по подиума, и пламъкът затрептя. Обърна се и видя мъж с широко отворени очи, който държеше кухненски нож. Като разбра, че бронята беше изпълнила предназначението си и ножът се беше плъзнал по нея, Брус гневно изръмжа, пристъпи напред и стовари обвития си в желязо юмрук в лицето на мъжа. Мъжът политна назад по стъпалата на подиума и се просна върху една маса, която се строши под тежестта му, а сребърните чаши издрънчаха по пода. Графът слезе по стъпалата, извадил меча си. Ритна настрани едно столче и се надвеси над мъжа, който лежеше по гръб сред парчетата дърво.