Робин Янг - Бунт

Балиол проследи погледа на шурея си до ковчежето от слонова кост. Кимна мрачно, погрешно изтълкувал вниманието на Комън към него като израз на състрадание.

— Това беше първото нещо, което майка ми взе от Буитъл, когато тръгнахме. Все още всеки ден оставя място за него по време на вечеря. Като разпери ръце, за да обгърне дебелите колони, които образуваха поредица от сводове от двете страни на кораба на църквата, Балиол се извърна леко назад.

— Не е ли невероятно какво може да вдъхнови любовта? Майка ми построи този манастир в памет на баща ми. Казах й да погребе сърцето му тук, когато бъде завършен високият олтар, но тя не се съгласи да се раздели с това ковчеже до собствената си смърт, когато, както е наредила, ще бъде погребана заедно с него. Учудвам се на силата, която има една жена в залеза на живота си да построи нещо като това тук.

Отнесеният поглед на Балиол се спря на Комън и той бързо се върна към действителността.

— Мислиш ли, че те биха могли да го разрушат?

— Какво да разрушат? — попита Комън, който все още мислеше за ковчежето със затвореното в него сърце на доскорошния лорд на Галоуей.

— Това място — каза Балиол и започна да крачи напред-назад.

— Дали тези синове на блудници ще дойдат да ме потърсят тук?

Комън видя как Балиол зарови ръка в косата си, кестенява като на сестра му, за която се беше оженил преди единадесет години. Приликата свършваше дотук. Балиол не притежаваше нито чувствеността на сестра си, нито острия й ум. Според Комън жените от клана Балиол бяха надарени с не по-малко смелост от мъжете.

— Имаш ли сведения за местоположението им?

— Да, имам — отвърна мрачно Балиол. — Хората на Брус са завзели Буитъл.

Комън бавно запредъвква лошата новина. Нападенията на клана Брус срещу замъците в Уигтаун и Дъмфрис бяха нанесли удар по устоите, на които се крепеше властта на Комън в Югозападна Шотландия, но макар завладяването на тези две крепости да нарани гордостта на фамилията, то не навреди много на дългосрочните планове на Комъните.

— Откъде знаеш, че крепостта е паднала? В писмото си каза, че тръгваш за абатството Суийтхарт като предохранителна мярка, когато хората на Брус навлязоха в Галоуей.

— Уведоми ме синът на моя иконом. Оставих баща му в Буитъл заедно с един гарнизон, за да пази имуществото, което не можех да взема със себе си. При нападението икономът ми е бил убит от онова копеле граф Карик — процеди през зъби Балиол. — Заедно с осем души от хората ми. Осем!

— Кога е станало това? — продължи да разпитва Комън.

— Преди две седмици.

— И оттогава не си чул нищо за придвижванията на Брус, така ли?

— Доколкото успяхме да разберем, те са спрели в Буитъл.

Комън свъси замислен вежди.

— Синът на иконома ти още ли е тук?

— Да. Зачислих го в армията на Галоуей. Омразата срещу Брус ще го превърне в добър боец в часа на разплата, който ще настъпи.

— Искам да говоря с него.

Балиол последва Комън, когато той тръгна да излиза от църквата.

— Разбира се, но първо нека да помислим за настаняването на хората ти. Отвъд района на абатството има едно поле, където могат да си направят лагер. Ще накарам един от монасите да ти го покаже.

— Няма да е необходимо. С мен са само оръженосците ми.

Балиол спря като закован.

— Оръженосците? Тогава къде е армията ти?

Комън се обърна и го изгледа.

— Няма армия. Дойдох сам.

— Но нали в писмото си ти казах, че имам нужда от хора и мечове, за да спра настъплението на Брус? Васалите ми се разпръснаха, няма как да организирам съпротива. Как мога да се сражавам сам? — повиши гневно тон Балиол. — Разчитах на теб като на мой брат и като джустисиар на Галоуей. — Той разпери ръце. — Защо, за Бога, изобщо си дошъл тук?

— Остави ме да поговоря с този човек и ще ти кажа.

Балиол искаше да продължи да спори, но като видя непреклонното изражение на Комън, посочи към вратите на църквата.

— Ела тогава — рече троснато той. — Дънегол сигурно е на гроба на баща си. Едва ли го е напуснал.

Балиол премигна срещу светлината след мрака в църквата и поведе шурея си през манастира. Обедното слънце грееше безмилостно лицето му, подчертаваше сенките под очите, извивката на отпуснатите му устни и сипаничавите трапчинки по бузите, останали от детската болест. На тридесет и седем той беше с пет години по-млад от Комън, но изглеждаше по-стар заради нездравата си кожа и оредялата коса.

— Другите регенти знаят ли какво става в Галоуей? — попита ядосан Балиол. — Не ги ли е грижа?