Робин Янг - Бунт

Препускаха по пясъка, отдалечавайки се от тичащия зад тях Йотър, изкачиха дюните и продължиха през блатистите полета около замъка. Робърт подскачаше неудържимо на седлото. Разбра, че няма да може да спре лесно Желязната стъпка и захвърли копието настрани. Конят прескочи без предупреждение един тесен поток. Когато отново се втурна напред, краката на Робърт се измъкнаха от стремената. Изпусна юздата и се хвана за високата дървена преграда на седлото. Конят продължаваше да се носи напред, насочвайки се към гората, която водеше към хълмовете отвъд Търнбери. Робърт продължаваше да се държи здраво за седлото, като се стараеше да влезе в ритъма на бойния кон, а краката му се поклащаха безпомощно от двете страни на животното в усилие да намерят клатушкащите се стремена. Дърветата се изпречиха пред тях. После изведнъж навлязоха в гората и продължиха да препускат под свода от листа, шибани от клоните.

Конят не спираше лудешкия си бяг и навлизаше все по-навътре. Един клон шибна Робърт през лицето и бузата му пламна. Той се наведе и затвори очи, за да не го ослепи друг. Протегна ръка да хване юздите. Пръстите му ги докоснаха, но не можа да ги сграбчи. Извика, навеждайки се рязко на една страна, когато Желязната стъпка зави наляво, за да избегне едно дърво. После направо изкрещя, когато коляното му се удари в ствола на дървото, покрай което минаваха. Рязката болка отклони вниманието му и той не видя приближаващия се с голяма бързина клон. Удари се в него и беше отхвърлен от седлото. Стовари се тежко на земята сред облак от прах и листа. Желязната стъпка продължи да се носи с трясък през дърветата, а Робърт остана да лежи неподвижен на земята. Пред затворените му очи заигра светлина. Помъчи се да ги отвори и премигна болезнено от яркостта й. Обърна глава на една страна и видя неравномерна редица от храсти орлова папрат, зад която се издигаха дървета. По стволовете им растяха гъби — месести и отровни. Върху лицето му имаше нещо. Усещаше го как пълзи надолу по бузата. Опита се да се изправи на лакти, но пулсиращата болка в главата беше толкова силна, че му се стори, че ще повърне. Строполи се обратно и остана да лежи неподвижно, докато зрението му не се възвърна. Далеч над него в дърветата се виждаше мрежа от светлина. Вдигна ръка към лицето и докосна челото си. Пръстите му се обагриха в червено. Освен непрекъснатото туптене в главата Робърт усети пареща болка и на други места. Коляното му направо пламтеше. Опря ръце в земята и с мъка се повдигна, едва поемайки си дъх от болезненото усилие. Усещаше пулсираща болка и в счупените си пръсти. Трикото му беше разкъсано на коляното и краищата му бяха потъмнели от кръв. През дупката виждаше кожата, зачервена и мокра. Извърна встрани глава и се опита да се ориентира. Дърветата го ограждаха от всички страни, обгръщайки го плътно със зелен полумрак. На брега беше късен следобед, но сега вече се свечеряваше. В гората около него цареше тишина. Чуваше скърцането на клони и шумоленето на листа от вятъра, но не пееха птички, а в храсталаците нямаше звуци, каквито издават дребните животинки. После Робърт чу глухо ръмжене.

Погледна наляво и забеляза как орловата папрат се раздвижи. Силно ръмжене, този път отдясно, го накара рязко да извърне глава. Като се подпря на ръце и се помъчи да превъзмогне болката, която го заливаше на вълни, той се опита да се изправи, но после замръзна на място, когато орловата папрат се разтвори и се показа голяма черна глава. За миг помисли, че е вълк, но ъгловатата челюст и масивната глава подсказваха, че е куче. Устните на звяра се отдръпнаха назад, разкривайки тъмновиолетови венци и оголени зъби. Мускулите на раменете му помръдваха, когато пристъпи с дебнеща походка и изпънат напред врат. От храстите отдясно се показа друго куче с кървясали, свирепи очи. Робърт изкрещя силно насреща им, но това само ги накара да заръмжат по-силно. Пръстите му заопипваха листата, търсещи камък, пръчка, каквото и да било. Някъде измежду дърветата се чу рязък вик, при който и двете кучета веднага легнаха по корем, а това със свирепия поглед започна да вие. От храсталака се показа възрастна жена, стиснала челата тояга в едната си ръка и кожена кесия в другата. Беше загърната с кафяв плащ, чиито краища бяха покрити с бодли и засъхнала кал. Гъстата й коса се спускаше по гърба, тъмна надолу, но с бели нишки при корените. В нея се бяха вплели съчки и листа. Лицето й беше грубо, с остри, изпъкнали скули, строго стиснати устни и извити, гъсти вежди, покрити с пот и мръсотия. Робърт я беше виждал и преди в тази гора, а веднъж преди много време и в селото. Беше магьосницата от къщата в долината, а кучетата, които я гледаха предано, бяха същите, които бяха преследвали него и Нийл.