Робин Янг - Бунт

Лордът на Анандейл вдигна очи, когато Робърт приближи, но не поздрави сина си, докато той не изкачи стъпалата и не застана пред него. Разделяше ги само масата.

— Имаш ли нещо да докладваш?

Робърт овладя чувствата си, преди да отговори. Само така успяваше да издържи тези срещи. Потиснал дълбоко в себе си враждебността, той отговаряше само с пестеливи думи.

— Доколкото можах да се уверя, всичко в района е спокойно, татко.

Сините очи на баща му се впиха в неговите.

— Колко далеч на север отидохте?

— До границата, както нареди.

— И не видяхте нищо? Никакви признаци за нещо необичайно?

— Нищо.

Последва напрегнато мълчание, след което лордът кимна.

— Добре. Оцеляхме при последното нападение срещу града, но ако някой дойде отново, искам да съм предупреден много преди това.

— Мислех, че вълненията са съсредоточени в планините — каза Робърт.

Баща му не отговори и се наведе да рови из свитъците по масата. Робърт усети острата миризма на вино, идваща от дъха му, и погледна към бокала и каната, които стърчаха като два сребърни острова сред морето от пергаменти. Запита се колко ли беше изпил баща му от сутринта, докато разглеждаше документите на масата, по някои от които имаше петна от вино. Един от тях беше с голям печат с кралския герб на Англия. Робърт се вгледа заинтригуван в него. Той самият нямаше никакви новини от кралския двор, откакто Едуард и армията му бяха пресекли границата през септември и бяха взели със себе си Камъка на съдбата от Шотландия заедно с Джон Балиол и останалите шотландски пленници.

— Получил си писмо от краля? — попита той изненадан и малко засегнат от баща си.

Лордът се беше загледал в една карта на границата, разгърната пред него.

— Крал Едуард ми нарежда да продължавам да се грижа за отбраната на Карлайл и изразява увереност, че срещу бунтовниците, които смущават спокойствието му, ще бъдат взети решителни мерки. Склонен съм да се съглася с него. Водачът на тези селяндури е човек незначителен и без положение, по-малкият син на един от васалите на главния стюард. — Пренебрежителният тон на лорда изведнъж се промени: — Но въпреки че този разбойник Уилям Уолъс не е сериозна заплаха за управлението на краля, някои от онези, които го подкрепят, могат и да бъдат.

Робърт не каза нищо. Бунтовникът Уолъс може и да не беше човек с положение, но бунтът срещу управлението на крал Едуард играеше ролята на камък, хвърлен в локва, и вълните от него се бяха разпространили надалеч във всички посоки. Робърт не знаеше много за Уолъс, освен че останал непокорен през цялото време на английската окупация и след като отказал да се закълне във вярност към краля, като син на рицар се сбил с кралските хора в град Ланарк и бил обявен извън закона. Оттогава през границата все по-често се промъкваха сведения за набезите му срещу английски селища, както и новини за продължаващо насилие из цяла Шотландия.

— Това, което безпокои краля — продължи баща му, — е предателството на сър Уилям Дъглас. Веднага щом беше освободен от Бъруик, той се присъедини към Уолъс. Бунтът на няколко разбойници е едно, но преминаването на благородник като Дъглас на тяхна страна — съвсем друго. Едуард се опасява, че това може да накара и други да последват примера му. Скоро Уолъс ще бъда ликвидиран. По-важният е Дъглас. След смъртта на брат му Едмънд в Гаскония крал Едуард е ангажиран от войната срещу Франция. Не може да отдели време да се занимае лично с този въпрос и ме помоли аз да се заема с него. Докато Дъглас е в чужбина с повечето от рицарите си, замъкът му се защитава от жена му и малък гарнизон. Аз трябва да заловя жена му и сина му. Те ще бъдат отведени в затвор в Англия и използвани, за да бъде убеден Дъглас да се вразуми.

— Кога потегляме? — попита Робърт, силно разтревожен от думите на баща си.

Лордът хвърли на Робърт изпълнен с презрение поглед.

— Както се вижда, тук аз имам достатъчно грижи. Ти ще го направиш. — И без да чака отговор, продължи: — Ще тръгнеш още утре сутринта. Ще отидеш в Лохмейбън и ще събереш хората от Анандейл. Замъкът на Дъглас може и да се защитава от малък гарнизон, но ще трябва сила, която да сломи съпротивата му. Доведи ми жената и сина на Дъглас. — Когато Робърт не се помръдна, лордът повдигна вежда. — Е?

Намерили отдушник, чувствата, завладели Робърт, изведнъж бликнаха като буен поток на повърхността.

— Татко, ако хвърлиш тази жена и детето й в краката на Едуард, как ще те възнагради той за послушанието? С трон? Или само с потупване по рамото?