Робин Янг - Бунт

След тези думи няколко души започнаха да говорят едновременно. Графът на Карик сбърчи вежди и погледна стюарда.

— Балиол ли? — попита рязко той.

— Ние сме на мнение — кимна с глава към него Джеймс, — че Червения Комън възнамерява да постави на трона лорда на Галоуей.

Ръката на Робърт, която държеше лъжицата, спря пред устата. Огледа мрачните лица на мъжете около масата, но никое не му подсказа как бяха стигнали до това заключение. Остави лъжицата, когато присъстващите започнаха да говорят един през друг. Изведнъж схвана връзката. Лъвът върху знамето на Галоуей беше бял, а лъвът върху знамето на краля на Шотландия беше червен. Когато белият лъв стане червен…

Плътният глас на лорд Айлей заглуши останалите:

— Това е сериозно обвинение за хора, положили клетва за вярност. — Ангъс Мор Макдоналд се наклони напред и кожите върху грамадната му фигура се размърдаха. — Минаха само две години, откакто лордовете на Шотландия се заклеха, че признават внучката на Александър за негова наследница. Сега Маргарет има правото върху трона. Всички положихме тази клетва. Не обичам Комъните, но да ги обвиняваме, че заедно с Джон Балиол от Галоуей са нарушили клетвата…?

— Кой от нас е предполагал, че ще трябва да я изпълним, особено след женитбата на краля с Йоланда? — възрази Патрик от Дънбар и прекара ръка по мазната си коса. — Признаването на кралската внучка в Норвегия за негова наследница беше разумна предохранителна мярка, а не реалност, пред която някой от нас би се изправил. Клетвата за вярност, която положихме в онзи ден, ни притиска с тежестта си. Колцина ще останат равнодушни и доволни да бъдат управлявани отдалеч от една инфанта в чуждо кралство? — Той кимна към стюарда. — Не се съмнявам, че Балиол, воден от амбициите на Комъните, се е прицелил в трона.

— Трябва бързо да действаме — рече граф Карик. — Не можем да оставим Комъните да сложат своя роднина върху Камъка на съдбата. — Той удари с юмрук по масата и съдовете и чашите издрънчаха. — Не можем да им позволим да вземат онова, което е наше! — Замълча и погледна лорда на Анандейл: — Онова, което е твое, татко — поправи се графът. — Ако някой в това кралство трябва да заеме трона, това си ти. Твоите претенции са по-големи от тези на Балиол.

— Не и по първородство — рече тихо графът на Ментийт и погледна лорда на Анандейл, който запази мълчание. — Според закона за първородството Балиол печели.

— Претенциите на баща ми спрямо трона не са само според закона за първородството. Той беше посочен за евентуален наследник от бащата на краля!

Мъжете заговориха едновременно, а Робърт се вгледа в дядо си. Веднъж, преди няколко години, старият лорд му беше говорил за това. Добре си спомняше гордостта, изписана на лицето на дядо му, когато му беше разказал с големи подробности за деня, в който крал Александър II го посочил за свой наследник. Били на лов и кралят паднал от коня. Не се наранил тежко, но случката очевидно станала повод да се обезпокои, защото накарал всички придружаващи го лордове да паднат на колене в прахта на онази горска пътека. Там ги заклел да признаят сър Робърт Брус, в чиито вени тече кралска кръв, за негов наследник, в случай че умре, без да остави потомство. Тогава дядо му бил на осемнадесет години. Две години по-късно кралят се сдобил със син и кралската наследствена линия била продължена, но направеното обещание останало отпечатано в съзнанието на Брус през всичките последвали години. Робърт беше гледал на него само като на една невероятна история — вярна, но отнасяща се единствено за далечното минало, подобно на историите за ирландския герой Фион Макул, които неговият наставник му беше разказвал в Антрим. Сега, когато седеше в хола на баща си с тези видни мъже, историята придоби реалност, от която по гърба го полазиха тръпки. Дядо му можеше да стане крал. Разговарящите мъже започнаха да викат все по-силно и имаше опасност да се стигне до пререкания, когато лорд Анандейл се изправи. Огънят в огнището хвърляше червеникави отблясъци върху набръчканото му лице.

— Достатъчно! — резкият му глас прекъсна думите им и накара всички да млъкнат. — Обичах Александър не само както поданик обича краля си, но и както баща — сина си.

Робърт видя как бузите на баща му почервеняха при тези думи.

— Обещах да му служа до последния си дъх — продължи лордът, вглеждайки се поотделно в лицата на всички присъстващи. — А това означава да изпълня клетвата, която аз и всички ние сме дали — да признаем внучката му за наша кралица. Трябва да попречим на Джон Балиол да седне на трона. Трябва да пазим трона само за нея. Мъж, който наруши клетвата, не заслужава да живее — рече рязко той и седна отново на мястото си.