Робин Янг - Бунт

— Ще го яздя утре.

— Баща ти ще бъде уведомен за неподчинението.

Робърт присви сърдито сините си очи.

— Ами кажи му тогава — провикна се той и хукна след брат си.

След като превалиха дюните, момчетата минаха покрай малката група къщи, рибарски лодки и стопански постройки, от които се състоеше селото Търнбери, и продължиха да бягат по песъчливата пътека, водеща към замъка. С дългите си крака Робърт тичаше по-бързо и остави Нийл далеч зад себе си. Земята под него беше изровена от пресните стъпки на много коне. Дробовете му горяха, а усилието прогони студа от крайниците му. Прогони и заплахата на Йотър. Когато наближи портите, които бяха широко отворени, един от стражите го заговори:

— Господарю Робърт! — рече ухилен той. — Какво ти направи онзи дявол днес?

Робърт не му обърна внимание, но забави крачка, когато навлезе в двора на замъка. Тук имаше много мъже и коне, за които началникът на конюшнята даваше разпорежданията си. Между бавно движещите се животни Робърт забеляза семейството си. Всички бяха излезли да поздравят неочакваните гости. Погледна с нетърпение към двамата си братя, майка си и трите си сестри, една от които ревеше в ръцете на дойката. За момент погледът му се спря на баща му, графа на Карик, облечен в яркочервена туника, поръбена със златен ширит, а после се премести към новодошлите. С изненада разпозна Джеймс Стюарт, главния лорд-стюард по коронациите в Шотландия, чийто могъщ клан поколения наред заемаше тази длъжност — една от най-важните в страната. Той стоеше редом с един могъщ граф от изтока. Имаше и други, но те останаха някак на заден план, когато погледът на Робърт се спря на достолепния мъж в средата — с гъста като лъвска грива прошарена коса и сурово, набръчкано лице. Беше Робърт Брус, лордът на Анандейл. Човекът, чието име носеха също и те с баща му.

Робърт чу, че Нийл застана задъхан зад него, и се приближи към дядо си. Дядо му беше облечен в покрити с прах туника и плащ с герба на Анандейл. Усмивката замръзна на устните му, когато видя строгото изражение на стария човек. Даде си сметка, че лицата и на останалите възрастни бяха такива. Майка му изглеждаше слисана, а баща му клатеше глава. После Робърт чу думите. Прозвучаха невероятно, но израженията на възрастните потвърдиха, че бяха истина. Повтори думите като въпрос:

— Кралят е мъртъв?

Те се обърнаха и го погледнаха. Стоеше пред тях мокър до кости, с водорасли в косата и пясък по бузите. Забеляза тревогата на майка си и неодобрението на баща си, преди гласът на дядо му да изпълни тишината:

— Ела тук да те видя, момче!

И очите му, черни и искрящи като на ястреб, се вторачиха в него.

С неочакваното пристигане на видните лордове слугите в замъка бяха заети до късно през деня да палят огъня в празните стаи, да търсят чисто бельо за леглата и да освободят място в конюшните. Най-напрегнато беше в кухнята, където готвачите трябваше да превърнат обикновеното ядене за и без това многобройното домакинство на графа в пир за седем благородници и армията им от придружители. Това число стана още по-голямо следобед, когато през портите на замъка преминаха още шестима конници. Робърт, който наблюдаваше от прозореца на стаята, която делеше с братята си, имаше чувството, че в деня има нещо знаменателно — нещо недоизказано и предстоящо, което надхвърля новината за смъртта на краля. Зачуди се какво означава това и какво ще стане сега, когато долу в двора стражите затвориха портите зад шестимата ездачи. Някъде в замъка отекна камбана. Последните остатъци светлина избледняха на запад, където над хълмовете на Арън проблясваха безшумно светкавици.

Мъжете влязоха в големия хол, а слугите се запромъкваха между тях и започнаха да наливат червено като рубин вино в големи калаени чаши. Отвън глухият тътен на морето не преставаше и соленият му мирис се смеси с ароматите на ястия и дим от горящи дърва. Изкарани бяха три допълнителни подпори и плотове, за да могат да седнат всички, и залата се препълни. От огъня, който гореше в огромното като пещера огнище, стана задушно. На стената зад централната маса висеше знамето на графа с избродирания на него герб на Карик — червен орнамент на бял фон. Зад друга маса беше провесен огромен гоблен, на който с ярка коприна беше изобразено как Малкълм Канмор убива в бой омразния си съперник Макбет и взема трона. Така той слагаше началото на славната династия, чийто далечен потомък беше кланът Брус. На Робърт фигурата на победоносния крал винаги много му наподобяваше на баща му.