Робин Янг - Бунт

— Татко — прекъсна го графът, — предполагам, че преди да започнем, трябва да представим някои от хората. Нашите другари тук може и да се познават по име, но не всички са се запознавали лично. — Той не дочака отговор, а се изправи. Яркочервената му роба се надипли около него, когато посочи с ръка широкоплещестия мъж с черна лъскава коса, седнал на централната маса. — Сър Патрик, граф на Дънбар.

Робърт премести погледа си от строгото изражение на дядо си, когато баща му продължи.

— Сър Уолтър Стюарт, граф на Ментийт, и синовете му Александър и Джон. — Графът посочи с ръка трима мъже с еднакви червеникави коси и червендалести, покрити с лунички лица. После се обърна към лорда на Айлей, седнал от дясната му страна, облечен в кожи: — Сър Ангъс Мор Макдоналд. — След това кимна към седналия по-нататък на масата пълен мъж с открито изражение и синеокия младеж до Робърт. — И синовете му Александър и Ангъс Ог. — Баща му седна до графинята и разпери широко ръце: — Лейди Марджори и аз имаме честта да ви приветстваме в нашата банкетна зала въпреки обстоятелствата. — Той наведе глава към Джеймс, когато слугите влязоха с димящи съдини, пълни със задушено еленско, поръсено с ароматна мащерка. — Сега, лорд-стюард, можете да започнете. С нетърпение очаквам да чуя от вас всички подробности.

Робърт огледа масата, като се опитваше да свърже лицата на хората пред него с имената и историите за тях. Беше наясно, че се намира в компанията на някои от най-могъщите мъже в кралството. Само това беше достатъчно, за да се почувства по-малко засегнат от факта, че баща му не го спомена в представянията. Лорд-стюардът се изправи.

— На всички ви е известна съкрушителната истина, че нашият благороден крал и господар Александър умря миналия месец, докато яздеше с намерение да посети кралицата в Кингхорн. В бурята се е отдалечил от ескорта си. Изглежда, че конят му се е подхлъзнал и е паднал с него от скалата. Вратът му е бил строшен при падането.

Мрачните думи на лорда бяха придружени само от стърженето на черпаците в супниците, докато слугите чакаха да започнат да сервират първо на централната маса. Миризмата на месо изпълни ноздрите на Робърт, докато един слуга сипваше гъстата яхния в тренчъра 3 3 Подложка от твърд хляб, върху която сипвали храната. — Бел.прев. пред него. Дебелото парче хляб имаше вдлъбнатина по средата, в която да се събира сосът. Момчето погледна към баща си и забеляза, че той слуша внимателно. Потърси пипнешком лъжицата, но видя, че не му бяха дали. Слугата продължи покрай редицата мъже, но Робърт не посмя да го извика. Не беше ял от сутринта и стомахът му къркореше.

— Веднага след като тялото му беше открито, Комъните се опитаха да установят контрол. — В спокойния тон на лорда се усетиха гневни нотки. — За щастие много от кралските служители бяха в Единбург за съвещанието на Съвета и успяхме да попречим на амбициите им. — Той кимна към графа на Дънбар. — Сър Патрик и аз с подкрепата на епископа на Глазгоу наложихме да бъде избран съвет от шестима настойници. Те ще управляват, докато бъде коронясан нов крал.

— Кои са шестимата? — попита лордът на Айлей и плътният му глас изпълни помещението. Френският му беше скован и тромав. Родният му език беше галски.

— Аз — отговори стюардът, — епископите на Глазгоу и Свети Андрю, графът на Файф и главите на клановете на Червените и на Черните Комъни.

— Равенство на силите — промърмори графът на Карик и потопи лъжица в яхнията. — Жалко, че не сте могли да наклоните по-решително везните във ваша полза, лорд-стюард.

— Комъните заемат едни от най-важните длъжности в кралството ни, не могат да бъдат държани настрана.

Робърт се беше загледал във вечерята си и тъкмо се питаше дали ще може да се храни с ръце, когато една лъжица се появи от дясната му страна. Ангъс Макдоналд извади малък нож от канията на колана си, отряза едно парче от края на паницата и си го пъхна в устата. Очите му весело проблеснаха на светлината на факлите. Робърт кимна на сина на лорда на Айлей и загреба с лъжицата от яхнията си.

— Всички си даваме добре сметка, че Комъните се стремят да контролират трона — продължи Джеймс. — Винаги са го правили, дори със сила, както си спомнят някои от вас. — Стюардът погледна към лорда на Анандейл, който кимна, но не каза нищо. — Обаче има нещо по-обезпокоително от стремежа към власт. — Той се обърна към останалите мъже: — В двореца се научих, че е добре да се наблюдават тези, които са най-близко до краля. Веднага след смъртта му един от шпионите ми чул сър Джон Комън да нарежда на един от рицарите си да занесе известие на Галоуей. В него Комън съобщавал за смъртта на Александър, както и това, че кралят наредил да бъде освободен един затворник, за когото беше представена молба на съвещанието на Съвета. Обаче вниманието на моя човек било привлечено от друго нещо. Комън рекъл: кажи на шурея ми, че скоро ще се срещна с него, защото наближава времето, когато белият лъв ще почервенее.