— Съгласен съм — каза Джеймс Стюарт в настъпилата тишина. — Но как да защитим трона? Ако Комъните възнамеряват Балиол да стане крал, няма да обърнат внимание на протестите на никого. Страхувам се, че имат достатъчно влияние в кралството, за да направят така, че това да стане със или без подкрепата на настойниците.
— Съветите и настойниците не са отговорът — отвърна лорд Анандейл — Мислих много върху това през дългия ни път дотук. Комъните разбират само от едно нещо и то е силата. — Той огледа присъстващите. — Трябва да поставим стоманен обръч около Галоуей. С поредица нападения ще завладеем главните крепости под контрола на джустисиара 4 4 justiciar (истор.) — върховен съдия по времето на норманите и първите плантагенети. — Бел.прев.
Джон Комън и хората на Балиол. С един удар можем да сложим край на присъствието на Комън в Галоуей и да представим Балиол като слаб човек, който не може да защити дори собствените си граници, камо ли пък да бъде крал. Ненавистта на дядо му към Комъните, които контролираха обширни области в Шотландия и в продължение на поколения имаха влияние в дворцовите среди, беше известна на Робърт. Когато първите Комъни прекосили Английското море с Уилям Завоевателя, те го направили не като лордове на богати имения в Нормандия, каквито бяха прадедите на Робърт, а като скромни чиновници. В тази си роля преуспели в Англия при поредица от крале след Завладяването и по-късно се насочили на север към Шотландия. Чрез покровителства и лукавства богатството им достигнало такива размери, че един Комън, а не мъж от клана Брус, станал първият нормандски граф на Шотландия и чрез женитба дори имал известни претенции за трона. Дядото на Робърт винаги беше твърдял, че синовете на писари нямат място сред благородниците. Изглежда, че открай време омразата на стария човек беше много по-дълбока от обикновено презрение. Робърт така и не беше разбрал причината и до този момент не му беше идвало наум да попита за нея.
— Трябва да се свържем с Ричард де Бърг — каза бащата на Робърт. — Графът на Ълстър с готовност ще даде оръжие и войници. Хората от Галоуей от дълго време са трън в задника му с нападенията си срещу Ирландия. Трябва също да уведомим и крал Едуард. Като шурей на Александър той ще поиска да има думата при определянето на наследника веднага щом като научи за смъртта му.
— Кралят на Англия беше първият, който беше уведомен извън Шотландия — отвърна стюардът. — Епископът на Свети Андрю изпрати послание до Едуард във Франция в деня, в който беше открито тялото на Александър.
— Затова е още по-наложително да се свържем с него — рече графът и се вгледа в баща си. — Ако Маргарет бъде доведена тук да управлява, тя ще има нужда от регент, който да управлява вместо нея, докато навърши пълнолетие и бъде избран евентуален наследник. Като завладеем опорните пунктове на Комън, ще докажем, че заслужаваме да ни бъде поверена тази роля. Ще покажем и силата си, а силата — добави убедено той — е нещо, което крал Едуард цени.
— Ще се обърнем с молба към сър Ричард де Бърг, ако възникне такава нужда — съгласи се лорд Анандейл. — Ала не е нужно да замесваме краля в нашите работи.
— Не съм съгласен — възрази графът. — С подкрепата на Едуард ще имаме най-добрата възможност да застанем начело на новото правителство.
— Крал Едуард е добър приятел и съюзник и семейството ни дължи много от богатството си на него, но той взема сам решенията и ще направи само това, което е най-добро за интересите на кралството му — Тонът на стария човек беше непреклонен.
Графът продължи да не сваля очи от баща си още няколко секунди, а после кимна.
— Ще събера хората на Карик.
— Аз също ще мога да отделя известен брой хора — рече лордът на Айлей.
— Не можем всички да те подкрепим открито — рече Джеймс Стюарт. — Не и с оръжие. Това кралство е било разделено достатъчно дълго през годините. Не мога да позволя враждата да прерасне в гражданска война. — Той замълча за момент. — Обаче съм съгласен. Тронът трябва да е на Маргарет.
Лордът на Анандейл се облегна назад и вдигна чашата си.
— Тогава Бог да ни даде сила.
Робърт падна на колене в тревата и се опита да си поеме въздух. Потта се стичаше по бузите му, кръвта пулсираше в главата му. Когато черните кръгове пред очите му изчезнаха, той се просна по гръб. Чу гласовете на приближаващи хора, останали без дъх, и трополенето на приглушените им стъпки по земята. Подпря се на лакът, премигна срещу слънчевата светлина и видя тримата си братя, които идваха задъхани нагоре по хълма към него.
Читать дальше