Робин Янг - Бунт

Хъмфри излезе отпред и закри погледа му.

— Сър Гай, готов ли сте?

Гай кимна, без да сваля очи от Робърт. Беше облечен в черна риза, която му стигаше до бедрата, а под нея носеше вълнено трико и високи кожени ботуши. Коланът, на който висеше ножницата му, беше обкован със сребро и обхващаше два пъти кръста му, а на ръцете беше с кожени ръкавици.

Хъмфри погледна двамата мъже.

— Ще се биете до първо пускане на кръв. — Говореше високо, за да го чуят всички от групата. — Победителят ще реши условията, при които противникът да се предаде. — Смъкна ръкавиците и сниши глас: — Вземи — рече той и ги подаде на Робърт. — Ще са ти от помощ.

Рицарят от кралската свита Робърт Клифорд пристъпи напред с два малки, кръгли щита, докато Робърт надяваше ръкавиците, затоплени от ръцете на Хъмфри. Взе един от щитовете, които му подаде Клифорд, и стисна дръжката по средата на диска. Робърт не беше използвал такъв щит от времето, когато се обучаваше с Йотър. В сравнение с големия, заострен в единия край щит, който носеше, седнал на коня, този му се стори невероятно малък, оставящ по-голямата част от тялото му открита за удар.

Спомни си как Йотър му се караше на морския бряг в Търнбери, след като беше съборен по гръб, а малкият щит лежеше до него. Свадливият човек крещеше, че една от сестрите му би държала по-добре щита. Колко пъти учителят беше успявал да пробие защитата му? Робърт пропъди тази мисъл, когато се изправи срещу Гай. Ситният дъждец започна да става по-силен и да мокри дрехите им. Дъждовните капки съскаха, попадайки в пламъка на факлите.

Робърт изтегли меча си. Дължината на оръжието се уравновесяваше от бронзова топка под дръжката, излъскана от употреба, а самата дръжка беше от кост и обвита с кожа, която се беше протрила. Оръжието, подарено от дядо му при посвещаването му за рицар, беше носено от него в битки в Светите земи. Стоманата беше от Дамаск, най-здравата в света, а дядо му беше казал, че мечът получил бойното си кръщение със сарацинска кръв. Мечът на Гай изглеждаше по-нов, острието му — по-дълго, и за компенсация балансьорът под дръжката във формата на сълза беше по-голям. Дръжката беше увита в червена и жълта връв, цветовете на герба на фамилията Бочам. Оръжието изглеждаше удобно в дясната му ръка, а малкият щит покриваше лявата. Робърт размаха няколко пъти меча си, като използваше палеца, за да го насочва. Замахна първо на една страна, а после на друга, като държеше китката си отпусната. Опита две мушвания, пристъпвайки напред, за да изпита колко стабилен се чувства на дъските на кея и да раздвижи мускулите на бедрата си. После отстъпи назад и застана неподвижен, вперил поглед в Гай.

Чу се гласът на Хъмфри:

— Дуелът може да започне.

Гай не изчака, а се хвърли напред, замахна с всичка сила, прицелил се във врата на Робърт. Той вдигна бързо меча си, за да посрещне удара, и оръжията издрънчаха едно в друго. Натисна напред с меча, за да отблъсне оръжието на Гай и да заеме предишното си положение. Рицарят беше изтласкан няколко крачки назад, но веднага отговори, без да даде възможност на Робърт да възстанови позицията си. Оръжията им отново се сблъскаха, когато Гай се опита да нанесе удар по рамото му.

Продължиха да се бият така няколко минути. Гай нападаше, гневен и бърз, а Робърт усилено се защитаваше. Факлите осветяваха лицата на наблюдаващите ги мъже и Еймър показа белите си зъби, когато се усмихна доволен от яростната атака на Гай. Робърт и Гай не ги виждаха. Цялото им внимание беше съсредоточено един в друг, докато нанасяха и посрещаха удари, а дъждът се лееше върху лицата им. Хъмфри беше казал само до първо пускане на кръв, но при мощните удари на Гай всяко евентуално попадение щеше да навреди много повече.

Робърт отметна кичура коса, от който в очите му капеше дъждовна вода. Усети, че дъските на кея бяха станали хлъзгави под краката му. Гай посегна да го мушне в гърдите, но Робърт удари меча му с щита си и той силно изтрещя. В същия миг почувства как кръвта му кипва, прогонвайки напълно всякакво стаено усещане, че се бие по принуда, а с това изчезна и намерението му да спазва указанията на Хъмфри. Беше изпитвал подобно усещане и преди, по време на обучението — отприщване на някакво освирепяване в него, желание да победи. Тук бяха поставени на карта гордостта му, репутацията, а може би и животът му. Гай беше ядосан, това го разпалваше, но гневът правеше мъжа безразсъден. В битка като тази човек може да използва такъв гняв до известно време. Той щеше да го накара бързо да се умори. С всеки удар се изразходваше повече енергия, отколкото беше необходимо. Ако Робърт се възползваше от него, би могъл да го победи. Можеше да спечели.