Робин Янг - Бунт

Съвзел се бързо от удара, на свой ред и той се впусна в атака, принуждавайки Гай да контрира. Червенокосият рицар изръмжа през стиснати зъби, докато отбиваше удара. Устните на Робърт се изтеглиха назад в усмивка, която ядоса още повече противника му, и той започна да сипе ругатни, когато се сблъскаха. От нагорещените от жестокия сблъсък мечове се разлетяха искри. Робърт чу Хъмфри да им вика, обаче не обърна внимание на рязкото напомняне на рицаря за правилата. Беше изпълнен с бодрост и решителност, които го караха да желае силно тази победа, дори и ако трябваше да убие човека пред себе си, за да я постигне.

Направи лъжливо движение наляво, Гай се наклони в същата посока, но в този миг Робърт рязко се извърна обратно и атакува. Тропна с крак, когато посегна с меча напред, но ботушът му се плъзна по мокрите дъски и той загуби за момент равновесие по средата на атаката. Съзрял открилата се възможност, Гай замахна рязко с меча към него. Оръжията им се срещнаха, чу се стържене на метал. Като използва тежестта на тялото си, Гай натисна с меча, за да наведе надолу оръжието на Робърт, и в същото време замахна да го удари с щита. Робърт имаше само миг да види как стоманеният диск лети към лицето му. Отскочи встрани и същевременно замахна с щита си, за да удари Гай по ръката. Ръбът на диска попадна в китката на Гай, ръката му отхвръкна встрани и той извика от болка. Завъртя се около себе си, принуждавайки някои от наблюдаващите боя мъже да отскочат рязко назад. Вдигнал отново щита и меча си, той се хвърли напред с намерение да събори Робърт на земята.

Робърт вдигна меча си, за да парира един саблен удар, целящ да му отсече главата. Оръжията се кръстосаха във въздуха. Гай изръмжа, натискайки с всичка сила надолу. Робърт внезапно отскочи встрани изпод падащия рязко надолу меч на Гай и стовари щита си в корема му. Гай се преви на две от удара. Останал без въздух, падна на колене върху мокрия кей и изпусна меча си. Вдигна рязко нагоре щита, очаквайки удар по главата, но Робърт не го нанесе. Вместо това отстъпи назад, облиза солта от устните си и отметна мократа си коса от очите. Наблюдаващите мъже притихнаха. Хъмфри пристъпи напред, явно готов да прекрати боя, но Хенри Пърси хвана ръката му. След миг Гай грабна меча си и с мъка се изправи на крака, а лицето му се изкриви в гримаса от усилието. И двамата мъже бяха мокри до кости. Водата и потта се стичаха по лицата им.

Дишайки тежко, Гай пристъпи напред, без да издава никакъв звук. Нанесе яростно три бързи удара, имащи за цел да пробият защитата на Робърт. Обаче Робърт беше готов. С мъчителните упражнения по пясъците на Търнбери и Йотър, а и дядо му го бяха подготвили добре. Можеше да види поражението в очите на противника си, ужасната умора, непоносимата болка в ръката и в рамото от тежестта на меча. Робърт също чувстваше тези неща, но не беше изразходвал толкова много енергия при първите атаки като Гай. По-бавните и по-премерени удари му бяха оставили достатъчно сили, за да завърши боя. При четвъртия удар успя да приклещи меча на Гай между своя и щита си, а после се дръпна рязко на една страна, повличайки рицаря със себе си. Както бяха наведени и двамата, нанесе му един ритник над коляното. Кракът на Гай се огъна и поддаде и той се просна върху дъските. Този път Робърт стъпи върху меча му, притискайки пръстите на Гай под него. Насочи рязко меча си на сантиметри от гърлото на Гай и по него започнаха да се стичат дъждовни капки. Застанал на колене, Гай погледна по дължината на меча към гневните сини очи на Робърт и затвори очи, признавайки поражението си.

Робърт отстъпи назад, вдигна глава към небето и пое дълбоко въздух.

— Всичко свърши — каза Хъмфри. Гласът му беше напрегнат, но в очите му съвсем ясно се виждаше, че е респектиран, когато срещна погледа на Робърт. — Сър Робърт е победителят. Сега трябва да решиш условията, при които трябва да стане капитулацията на сър Гай.

Като продължаваше да диша тежко, Робърт поклати глава:

— Не искам нищо от него.

Някои от рицарите са намръщиха, изненадани. Гай дишаше през зъби и продължаваше да гледа втренчено Робърт. Като че ли не искаше нищо повече, освен да продължи да се бие, дори и след като едва се държеше на крака.

— Ти спечели дуела, Робърт — рече Хъмфри. — Имаш това право.

— Той не ми дължи нищо, но тази работа е приключена — добави той, обръщайки се към Гай. Имаше предвид спора, както и срещите с Хелина.

Гай го изгледа. След малко кимна, явно разбрал за какво става дума. Еймър де Валънс отиде при него и го погледна сърдито, но Гай го отблъсна ядосан и се изправи, подавайки щита си на Клифорд. Когато Еймър го погледна, Робърт разбра, че дуелът е бил негова идея. Срещнал злобния поглед на рицаря, той се усмихна студено и тържествуващо.