Сара Уотърс - Крадлата

Ето в какво се състои планът му. Възнамерява да доведе едно момиче от Лондон и да го направи моя прислужница. Възнамерява да го използва, а после да го измами. Казва, че момичето, което има предвид, е на моята възраст и прилича на мен. Била някаква крадла – нито много честна, нито много умна. Вярва, че ще успее да я убеди да заеме мястото с обещание за малка част от богатството ми. – Да речем, две-три хиляди. Не мисля, че ще се осмели да поиска повече. Възможностите ѝ не са големи, както е при повечето крадци; но както всички крадци и тя се смята за по-велика, отколкото е всъщност. – Ричард свива рамене. В крайна сметка сумата не е от значение, защото той ще се съгласи да ѝ даде толкова, колкото тя поиска, а няма да получи и шилинг. Ще ме смята за наивна и ще вярва, че ще помогне за прелъстяването ми. Ще ме убеди, първо, да се омъжа за него, а после, той се колебае, преди да изрече думата, ще направи така, че да отида в лудницата. Но всъщност тя ще отиде там вместо мен. Ще се противи, той се надява да стане така!, понеже колкото по-силно се противи, толкова по-убеден ще е персоналът на лудницата, че е умопомрачена, и толкова по-зорко ще я пази.

– И заедно с нея, мис Лили – казва накрая той, – ще пази в тайна името ви, чия дъщеря и племенница сте, с две думи всичко, което е свързано с вашата самоличност. Помислете само! Ще свали от раменете ви товара на вашия живот, също както прислужницата сваля наметалото ви, и вие ще си проправите път гола и невидима към онзи свят, който ви харесва, към един нов живот, а там ще се облечете така като искате.

Дошъл е в Брайър, за да ми предложи тази свобода, тази необикновена и зловеща свобода. Като отплата иска да получи доверието ми, обещанието ми, мълчанието ми и половината от богатството ми.

След като свършва да говори, аз седя притихнала в продължение на близо минута с лице, извърнато от неговото. Това, което най-после казвам, е:

– Никога няма да успеем.

Той отговаря незабавно:

– Мисля, че ще успеем.

– Момичето ще ни заподозре.

– Ще отвлека вниманието ѝ със заговора, в който ще я въвлека. Тя ще бъде като всички останали – ще си извади заключение от нещата, които вижда, и от отговорите, които очаква да намери тук. Ще ви погледне, без да знае нищо за чичо ви, и ще си помисли, че сте наивна – кой не би си го помислил на нейно място?

– А хората ѝ, крадците, няма ли да я търсят?

– Ще я търсят, така както хиляди крадци търсят приятелите си, които са ги измамили и ограбили, и след като не я открият, ще предположат, че е духнала, ще я проклинат известно време и ще я забравят.

– Ще я забравят? Сигурен ли сте? Тя няма ли майка?

Той свива рамене.

– Има нещо като майка. Настойница, леля. Тя непрекъснато губи деца. Не вярвам, че ще се разтревожи много, ако изгуби още едно. Особено ако предположи, всъщност сигурен съм, че ще предположи, че детето се е превърнало в измамница. Схващате ли? Собствената ѝ репутация ще спомогне за това да бъде забравена. Безнравствените момичета не могат да очакват да бъдат обичани, за разлика от почтените. – Замълчава. – Там, където ще я настаним обаче, ще я наблюдават строго.

Извръщам поглед от него.

– Блудницата ...

– Съжалявам – бързо отвръща той. – Но вашата репутация, всъщност репутацията на майка ви, ще действа в наша полза там, а също и репутацията на безнравственото момиче. Сигурно осъзнавате как ще се развият нещата. През всичките тези години тя ви е потискала. Сега получавате шанс да се възползвате, а после да се освободите завинаги от нея.

Продължавам да гледам настрани. Отново се страхувам, че той ще забележи колко силно са ме развълнували думите му. Почти се страхувам от това, че са ме развълнували толкова силно. Казвам: – Говорите така, сякаш моята свобода е важна за вас. А всъщност ви интересуват парите.

– Аз си признах, нали? Но всъщност вашата свобода и моите пари са едно и също нещо. Тя ще бъде вашата защита, вашата гаранция, докато си осигурим богатството. Дотогава може да се доверите не на моята чест, защото аз не притежавам чест, а, да речем, на моето користолюбие, което е по-ценно от честта в света отвъд тези стени. Сама ще се убедите, че е така. Ще ви науча как да извлечете полза от него. Можем да наемем къща в Лондон като семейство. Ще живеем отделно, разбира се – добавя с усмивка, – когато вратата на къщата е затворена... След като получим парите обаче, вашето бъдеще ще си бъде ваше, само трябва да пазите в тайна начина, по който сте се сдобили с него. Разбирате ли ме? Щом осъществим плана, трябва да сме предани един на друг, иначе ще се провалим. Не говоря лекомислено. Не искам да ви подвеждам по отношение на естеството на сделката, която ви предлагам. Може би грижите на чичо ви са ви попречили да се запознаете със законите.