Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

― Но той знае как се приготвя холандски порцелан, знае кои минерали се използват и как се поддържат пещите! ― възкликвам аз. ― Значи ще може да предлага продукция със същото качество като твоето! Не се ли притесняваш от това?

Еверт поклаща глава и казва:

― Научил съм метода по метода на пробата и грешката, нищо чудно и други да се досетят. Добрият грънчар в крайна сметка ще налучка правилния път. Единственото, което никой няма да се досети, е как да предотврати пожълтяването на белия холандски порцелан! Всички са убедени, че това изисква някаква мистериозна съставка от чужбина ― засмива се тихичко. ― Нямат си ни най-малка представа, че единственото, което е необходимо, е щипка от добрата стара готварска сол и поташ! Никой не знае това освен нас!

― И Квентин ― промърморвам.

― Така е, но той е достатъчно хитър, за да не се издаде пред никого.

― Но на Ваутер ван Ейнхорн ще трябва да каже. Оттам нататък, докато се усетиш, цял Делфт ще бъде наясно с тайната ни!

Еверт става, целува ме по врата и казва:

― Не бъди толкова мрачна, скъпа! Нещо толкова успешно като холандския порцелан не може да се държи вечно в тайна. Освен това, докато се сдобием с реалната конкуренция, ще сме успели да изработим още стотици чинии и вази!

Анхелика е не по-малко облекчена от Квентин, че ние вече знаем за плановете им и че Еверт е приел новината толкова спокойно.

― Не че е незаконно да основеш конкурентна компания ― отбелязва тя, ― но в дадения случай положението е леко деликатно.

― Защото сме приятели ― казвам аз.

― Да ― кимва тя. ― И заради онези тайни техники. Които Квентин ще съобщи само на отбрани хора, естествено. Намислил е да накара всеки от работниците си да подпише декларация за поверителност!

― Но това е страхотна идея! ― възкликвам.

― Нали? ― усмихва ми се тя. ― Ако искате, и вие можете да въведете такава декларация и така всички тайни ще бъдат пазени само в нашите две фирми!

По-късно същия ден споделям с Еверт за разговора си с Анхелика и той казва:

― Да, с Квентин вече говорихме по този въпрос. И аз ще уредя нотариуса да ми състави такава декларация за поверителност. Трябва да бъде съвсем официална, нали разбираш? В тази връзка, Катрин, след като нещата вече ще минават през нотариус, трябва да измислим име на нашата компания!

― Име ли? ― вдигам изненадано глава аз. ― Че това е грънчарница, а не кръчма!

― Според мен обаче е добър търговски ход, особено след като ще имаме конкуренция. Бихме могли да поставяме някакъв дребен символ на изделията си, нещо като фирмен знак. Така за всички ще бъде ясно кое от коя фирма е!

На следващия ден, докато рисувам, обмислям идеята на Еверт за име и знак на фирмата. Погълната съм от рисунка на невероятно изящно, крехко цвете, което китайците наричат „лотос“ и което, както научих, било символ на духовна чистота и вътрешно израстване. Цветето се издига от калта и цъфти над водата, винаги по посока на светлината и излиза на повърхността чак когато му дойде времето. Може би тъкмо затова толкова обичам да го рисувам. И сега разглеждам критично работата си. А после, внезапно, обръщам чинията, която рисувам, на обратната страна и върху дъното ѝ, само с няколко движения на четката, изобразявам мъничък лотос. По-късно споделям идеята си с Еверт и той веднага се съгласява, че „Лотос“ е превъзходно име за нашата компания ― което е добре, защото чинията, на която нарисувах знака на лотоса, е вече отдавна в пещта. От този момент нататък всичко, което ние изработваме, получава на дъното си знака на лотоса и буквата „L“.

На 26 февруари 1655 година Квентин ван Клайнхофен и Ваутер ван Ейнхорн купуват работилницата на Давид Антонис ван дер Пит в западния край на Източния канал, а седмица по-късно и къщата до нея. Квентин и цялото му семейство се местят да живеят в пристройката зад нея. Наемат си гувернантка за децата, тъй като Анхелика ще управлява магазина. Но засега още не са започнали работа, защото Квентин ще се явява на изпит пред гилдията през месец май, а дотогава, докато не получи майсторска титла, няма никакво право да търгува сам.

В една прекрасна пролетна утрин аз се отправям към пазара. Обикновено с това се занимава Анна, но от време на време обичам да ходя аз. Тъкмо се насочвам към рибните сергии, когато до мен изниква Якоб. С изключение на обичайните ежедневни поздрави двамата не сме разговаряли с месеци, но аз все така се чувствам некомфортно в неговата компания.