Симон ван дер Флюхт - Среднощно синьо

Странно ми е да съм съвсем сама в цялата къща, но нямам никакво време да го мисля. Има куп работа за свършване, а сега, когато Хофърт го няма, работата е още повече.

Въпреки че разполагам с прислужница и ратай, за мен пак остава солидно количество работа. Доя кравите, храня прасетата и кокошките, поддържам зеленчуковата градина, бия маслото и правя сиренето. Времето, което ми остава след всичко това, използвам за пране и кърпене на дрехи, за предене и тъкане, и ― но само от време на време ― за рисуване.

Понякога, когато случайно уловя отражението си в лъскавата повърхност на някой меден чайник, сякаш виждам майка си с нейната сплетена на плитки коса под бялата шапчица. Тя е постоянно заета, постоянно уморена. Аз съм на двайсет и пет, но се чувствам доста по-стара.

Само се дръж! Така си казвам, докато се насочвам към обора при животните. Периодът на траур е само шест седмици ― нищо работа!

Ратаят ни Якоб вече е започнал доенето. Поздравява ме с леко повдигане на брадичката. Вместо отговор аз само му кимвам.

― Може да успея да се уредя на работа при Абрахам Коен ― промърморва Якоб, докато аз се отпускам на столчето за доене.

― Хубаво ― казвам.

― Сега остава само Янет да си намери работа.

― Всичко ще се нареди както трябва ― отвръщам. ― Ако не тук, то със сигурност ще успее да намери нещо в Храфт.

― Кога тръгваш? ― пита Якоб.

― Веднага, след като продам всичко. Разпродажбата е другата седмица.

Якоб кимва и казва:

― Янет сигурно ще купи буталката за биене на масло. Така ще може сама да си приготвя маслото.

― О, не мога да ѝ я дам! ― възкликвам. ― Обещала съм я на майка ми!

― Така ли? Жалко — промърморва Якоб. Изтегля пълната до горе кофа с мляко изпод кравата и се изправя.

По начина, по който пристъпва от крак на крак, оставам с впечатлението, че иска да ми каже още нещо. Вдигам към него очи.

― За господаря…

― Да?

― Брат му разнася разни приказки из селото…

За момент спирам да доя.

― Какви приказки?

Ратаят се колебае.

― Казвай, Якоб! — изричам малко по-рязко от обичайното, изгубила търпение.

― Мисля, че и сама си знаеш ― отговаря той и се отдалечава.

Вчера бях приготвила вкусна извара. Днес обядвам с нея ― размазвам я върху ръжени филийки хляб. Якоб и Янет са също на масата. Но не говорим особено. Всеки от нас е потънал в мислите си.

След обяда оставям работата изцяло на тях. Нахлузвам на краката си чифт дървени обувки и поемам по дигата към Де Райп. Къщата ни се намира откъм задната страна на дигата на полдера [2] Полдерите са ниско разположени участъци от сушата, оградени с диги. Някои полдери имат нужда от отводняване с помпи, за да се предотврати повишаването на водното ниво. Други се отводняват чрез отваряне на шлюзове при отлив. Типичен пример за полдери са територии, отвоювани от морето и намиращи се под морското равнище. ― Б. пр. Бемстер, обграден от обширни блата. А къщата на родителите ми е в другия край на селото. Което ще рече, най-краткият път от нас до тях е през центъра на селото. Тръгвам по Кралингерхрахт [3] Храхт (хол, ез. „gracht“) ― тесен канал от вида, характерен за повечето стари холандски градове. Онези, които са посещавали Амстердам или са виждали снимки оттам, вероятно веднага ще се сетят. Използвани като алтернатива на улиците, тези канали (grachten) са били жизненоважни артерии за транспортиране на хора и стоки в миналото. Повечето складове и по-големи сгради в холандските градове са разполагали със специални врати, отвеждащи право към каналите. ― Б. а. и излизам на главната улица, където бедняшките къщурки отстъпват място на величествени домове с фронтони, боядисани в зелено и червено. В самия център на селото се издигат дори няколко каменни къщи със стъпаловидни фронтони, които изглеждат така, сякаш са били хвърлени тук по някаква случайност.

Докато вървя, поздравявам онези, които познавам. Отвръщат ми твърде неохотно. Избягват ли ме? Неодобрително ли ме гледат?

Но когато стигам до Клайне Дам и навлизам в суетнята около къщата на теглилките [4] Къща на теглилките ― изключително важна обществена сграда във всяко населено място на предмодерна Холандия и Германия. Разположена на пазарния площад или съвсем близо до него, къщата на теглилките е била мястото, където официалните градски власти претегляли на огромни везни стоките, които ще се продават на пазара, за да определят какви такси трябва да бъдат платени за тях. ― Б. а. , установявам, че притесненията ми са напълно оправдани. Хората наистина ми хвърлят странни погледи и шушукат зад гърба ми. Към мен се приближава само един човек ― за да попита как съм и дали е вярно, че съм щяла да напускам селото.