Цончо Родев - Черният конник

— Да живее княз Борис! — не се сдържаха и извикаха людете. — Да живее святото му дело! Да тръгваме срещу тиранина!

Черният конник отново поклати глава с несъгласие:

— Не, братя. Не сме готови още. Радва се сърцето ми, че сте решени за бран и велики подвизи, но не е настъпил още часът. Послушайте думата ми. Не е настъпил часът. Малко сме. Има още много люде, които поради облаги или неразбиране вярват и служат на Владимира. Ако започнем борбата сега, ще избухне вътрешна война, ще се опълчат брат срещу брата и много скъпоценна кръв ще се пролее напразно.

— Тогаз какво да правим ние? — викна буйният Курт. — Със скръстени ръце ли да стоим?

— Вие трябва да чакате, братя. Да чакате и да сте готови. Привличайте и нови люде за делото, но се пазете от предатели и изменници. Посвещавайте само онези, които са сигурни и верни. Нека нито един честен човек, без значение дали в жилите му тече българска или славянска кръв, да не остане извън нашите редове.

— А как ще разберем кога е настъпил часът?

— Ваш начелник ще бъде Мостич. Познавате ли Мостича? — Черноризец Храбър потупа по рамото седящия до него Мостич. — Той ще има връзка с вас. Когато имам да ви казвам нещо, аз ще го казвам нему, а той — на вас.

„Охо, значи Мостич — радостно помисли Сондоке и отново усети кавханския пояс на кръста си. — Още тази вечер Мостич ще лежи в окови…“

Мостич веднага раздели хората на петорки и определи по един старшина за всяка петорка. Тогава Черноризец Храбър се сбогува и излезе. Един по един се заизнизаха и останалите.

Тръгна си и Сондоке. Мракът скриваше доволната усмивка на широкото му лице. Той отиде към Малкия дворец, където беше стаята му, но не влезе вътре, а сви покрай него и забърза нататък. Заобиколи няколко сгради и похлопа на вратата на боритаркановото жилище.

Черната сянка, която бе вървяла по петите му от землянката до къщата на Хорациус Барка, видя как той влезе вътре, почака малко, после изчезна в нощния мрак.

Бодър и свеж, със самодоволна усмивка, която се виждаше не толкова на устните, колкото във веселите пламъчета на очите му, Хорациус Барка бързо изкачи стълбите на Големия дворец и влезе вътре. Той сякаш не приличаше на себе си — напоследък ходеше все небрежно облечен и брадясал, а сега бе чист, гладко избръснат, с добре подредени тънки мустачки и в най-хубавите си празнични дрехи. Имаше нещо тържествуващо във вида му — вътрешно доволство, което личеше в гордо вдигнатата му глава, в напетостта на походката му и в изяществото на всяко негово движение.

— О, та това е боритарканът — извика ханът, който беше в престолната зала, заобиколен от Цок, Паган и Окорсис. — Просто да не повярваш на очите си! Пременил се като за сватба…

— Какво се е случило с тебе, Хорациус? — Запита Цок. — Да не си пипнал онзи обесник?

— Или някакво наследство? — подхвърли Окорсис.

Със свойствената си надменност Хорациус не обърна внимание на боилите, сякаш те изобщо не се намираха в залата.

— Господарю, имам да ти съобщавам нещо изключително важно.

— Говори, боритаркан. Аз отдавна чаках да заговориш по този начин. Какво се е случило?

— Не може ли да говорим на четири очи? Може би трябва да ти кажа нещо за твои близки люде…

— Говори — заповяда ханът. — Близки са ми само тези люде, които са тук, около мене. Аз нямам тайни от тях. Да не би да си научил нещо за Черноризец Храбър?

— Да. Мисля, че зная кой се крие зад това име.

При тези думи Паган обърна благодарствени очи към небето и зашепна хвалебствия към Тангра; Окорсис недоверчиво вдигна вежди; Цок потри ръце. Ханът заплашително стисна обсипаната със скъпоценни камъни дръжка на меча си.

— Продължавай! — рече Владимир.

— Господарю, прости ми, ако онова, което ще ти кажа, предизвика твоя гняв. Истината може да е горчива, но е истина.

— Говори без заобикалки. Кой е Черноризец Храбър?

— Твоят брат Симеон.

— Хи-хи-хи — изкиска се Окорсис. — Защо пък да не е Паган? Той е по-голям мухльо от Симеона…

Лицата на Цок и Паган изразиха разочарование, само Владимир остана сериозен.

— Думите ти звучат като шега, Хорациус — каза той. — Симеон не е способен на такива дела, каквито върши този разбойник. При това ти не знаеш, но не друг, а сам Симеон ме накара да те изпратя на засада край дома на Есхач. Кой ще устройва засади сам на себе си? И ако беше той, защо щеше да ни казва всичките кроежи на баща ми?

— Изслушай ме, господарю. Имам сигурни доказателства. Изслушай ме и ще разбереш защо казвам, че истината е горчива, но е истина. Ето първото доказателство. На три пъти почти залавях Черноризец Храбър. И трите пъти той избяга в Горния край и там сякаш потъна в земята. И знаеш ли кой живее там, където той изчезваше? Старецът Продан, верният слуга на Симеона.