За Сондоке този поглед продължи цяла вечност, но никой друг не забеляза нищо. Черноризец Храбър премести очи нататък и огледа до края на редицата. Едва тогава заговори:
— Братя! — Той говореше особено, глухо, и всеки разбираше, че това не е истинският му глас. — Всеки час, прекаран между верните на делото люде, е велик и свят за мене.
Тих одобрителен шепот отговори на тези думи.
— Нека първо да се запознаем — продължи Черноризец Храбър и Мостич и Лазар го изгледаха смаяни. За пръв път в среднощните срещи той повеждаше по този начин разговора. — Как се казваш?
— Той се обърна с този въпрос към първия човек в редицата, който отговори веднага:
— Курт.
— Виждам, че си воин. Къде служиш?
— В стражата на източната порта на Вътрешния град. Началник ми е десетникът Исбул.
— Онзи Исбул ли, дето се спаси от Лазаровата къща?
— Същият — ухили се Курт, като разкри две редици ситни и гъсти зъби. — Той и досега не може да спи от страх.
— Добре — кимна Черноризец Храбър и се обърна към следния: — А ти?
Така той разпитваше наред. Заредиха се български и славянски имена: Алекси, Петър, Деян, Умар, Славун, Домета — воини, кожари, купци, просяци, грънчари, земеделци, всякакви хора имаше тука и на всекиго намираше Черноризец Храбър какво да каже, какво да го запита. Най-после дойде редът на Сондоке, който през цялото време бе мислил напрегнато дали трябва да скрие името си или да го каже, защото дворцовият слуга и Мостич навярно го бяха вече познали.
— Аз се казвам Сондоке — каза той. — Слуга съм на стария княз Борис в Малкия дворец.
— Ти ли бе задържан от боритаркана?
— Аз.
— Защо?
— Защото му казах, че на Расате песента е изпята. И неговата, на Хорациус Барка, също.
Отново се разнесе одобрително шумолене, но през дупките на маската очите на черния конник останаха съсредоточени, студени, изпитателни. Силната му челюст беше стисната.
— Чудно, че те е освободил след тези думи — рече бавно той и се обърна към следващия.
„Втора грешка — с уплаха си каза Сондоке. — Увлякох се в лъжите си, дявол да ме вземе“.
Черноризец Храбър поговори с всекиго поотделно, след това се обърна към всички заедно:
— Братя, радвам се, че ви виждам готови за великите дела, които ни очакват. Тук чух различни имена, български и славянски, но ние не сме нито българи, нито славяни, а братя. Това е нашата сила. Великата повеля на днешния ден е да забравим, че по род сме различни и да станем единни, сплотени, верни един на друг. Нас ни насъскват като кучета, мъчат се да ни озлобят, да ни смразят. И защо е това? Какво целят? Защо се дразнят от единството ни? Защото шепа лентяи и тунеядци искат да живеят на гърба ни, искат да смучат нашата пот, да благоденствуват върху нашите мъки.
Той започна тихо и някак уморено, но постепенно гласът му се оживи и заприлича на сдържан рев на лъв. Заговори пламенно и този плам зареди и слушателите му, сякаш от него се излъчваха невидими лъчи, които разгаряха буря в душите на околните. Говореше за Христос и за неговото учение, за славянската писменост, която великите братя Кирил и Методий бяха създали и разпространили, за великото дело на княз Бориса, за любовта и единството между славяни и българи. Той им разкри как крамолите и вътрешните ежби отслабваха княжеството и как алчният византиец, вековният враг на славяните и българите, с нетърпение дебне часа, за да удари отслабеното от раздори княжество, да го победи и пороби.
Той говореше с прости, но силни думи, които достигаха направо до сърцата на хората. Те го слушаха със зяпнали уста, а ръцете им неволно стисваха по-здраво дръжката на меча или топора.
— Да тръгваме на бой! — изведнъж извика Курт. — Народът е с нас, а войската ще ни последва. Води ни, храбри Черноризецо.
— Води ни! Води ни! — подеха отвсякъде.
— За една нощ ще пометем и Владимир, и омразния на всички боритаркан, и цялата им паплач. Само ни поведи!
— Защо искате аз да ви водя, братя? — укоризнено запита човекът, когото всички призоваваха за вожд. — Кой съм аз, че ме поставяте начело?
— Как кой? — обади се един дрипав и очернен въглищар, който се бе назовал Славун. — Ти си главата на българи и славяни, ти си онзи, който утре ще бъде…
— Не, не — прекъсна го Черноризец Храбър. — Не изричай тази дума, човече. И аз съм като вас обикновен бранник на правдата и на онзи, който пръв издигна глас срещу тиранина и богохулника, онзи, който по право е ваш и мой господар — княз Борис. В негово име аз водя борбата.
Читать дальше