Цончо Родев - Черният конник

— Какво трябва да направя? — бързо извика Сондоке, който вече бе започнал да се вижда на върха на могъществото. В този миг в него имаше наистина толкова плам, че би могъл да извърши какви ли не дела. — Готов съм на всичко, за да ти докажа, че не си се излъгал в мене, господарю.

— О, има какво още да извършиш. Първо, да не споделяш с никого това, което сега си говорим. Нека то бъде наша тайна. После… има още нещо, с което ти можеш да докажеш, че си роден за големи дела. Ти никога не ще напреднеш, докато из Плиска върлува този разбойник Черноризец Храбър…

Споменаването на това име изведнъж охлади разпалеността на Сондоке. Кръвта се оттегли от кръглото му лице, а очите му инстинктивно се огледаха уплашено наоколо.

— Не, не се страхувай — продължи Хорациус. — Аз не очаквам от тебе повече, отколкото ти можеш да дадеш. Ти не си човек на меча, знам. Остави меча на мене. — След това добави доверително, с тих приятелски глас: — Сигурно и ти си чул, че този разбойник плете тънка мрежа сред простолюдието на столицата, че събира хора за борба срещу тези като тебе и мене, които са родени да заповядват и властвуват. Аз имам верни люде в групичките на разбойника, но те са дребни риби и не могат да ми помогнат. Друго ще бъде, ако между тях е един умен човек, да речем… като тебе, Сондоке багатур. Ако ти успееш да се свържеш с разбойниците, няма да мине и една луна и песента на Черноризец Храбър ще бъде изпята. На тайните им събрания той не снемал маската си и не се издавал. Но достатъчно е да научиш някой от най-близките му помощници. Тогава аз ще го пипна и ще съумея да изтръгна от него името на дяволския им главатар.

— Това по̀ може — размисли се слугата. — Но дали няма да си докарам някаква беля на главата?

— Изключено. Пред тях ти не ще се скъпиш да ругаеш и хана, и мене и никой не ще се усъмни във верността ти. А ако случайно моите стражи те пипнат — аз сам ще те освободя, преди косъм да падне от главата ти. При мен изобщо ще избягваш да идваш, за да не те проследят онези. Ще дойдеш само тогава, когато ще имаш какво да ми кажеш.

Това вече бе удобно за Сондоке. Коварен и безчестен, той отдавна бе изучил всички похвати на предателя и подлеца. В предложението на Хорациус той веднага забеляза опитната ръка на човек, който не му отстъпваше по хитрост, ловкост и благоразумна предпазливост.

— Да, не е невъзможно — каза той, след като помисли. — Но не би ли било по-добре, господарю, ако ти ме задържиш и разпространиш слух, че съм говорил срещу хана? После, като ме освободиш, онези вероятно сами ще ме потърсят.

— Прекрасна мисъл! Ще го сторя още следобед. Ето, ти вече доказваш, че съм имал право да ти вещая бляскаво бъдеще. Имаш ли още нещо да ме питаш?

— Нищо, господарю. Ще видиш, че няма да те разочаровам.

— Добре. Тогава доскоро виждане и близък успех.

Хорациус излезе от стаята на слугата, затвори вратата след себе си и разтърси глава с погнуса — преголямо усилие му бе коствал този разговор. „Господи, колко е гнуснав“ — прошепнаха устните му с отвращение.

Направи няколко крачки, но един глас го накара да се обърне:

— Хорациус!

Беше ханът, който все още посещаваше понякога стаите си в Малкия дворец. Той го повика с пръст.

— Къде се губиш напоследък, Хорациус Барка? Защо не се явяваш при мене? — Гласът на Владимир не беше нито груб, нито ироничен, но въпреки това срещата беше неприятна за боритаркана.

— Аз имам само една грижа, светли хане.

— Зная, зная. Тя е грижа за всички ни, но това не ти пречи да идваш при мене, та заедно да намерим начин за отърваване от нея. Има ли нещо ново около Черноризец Храбър?

— Два пъти го издебвах — призна с горчивина Хорациус, — но и двата пъти успя да ми се изплъзне. Но аз ще то хвана, господарю, заклевам се в рицарската си чест, че ще го хвана. Може да се каже, че вече съм в дирите му.

— Вярвам ти — кимна Владимир. — Все пак, ако бях на твое място, аз бих си сторил труда да устроя няколко нощи засада около дома на Есхач. Струва ми се, че дъщерята на този дъртак обича да разговаря нощно време с тайнствени конници, които хленчат под прозорците й.

С тези думи ханът отмина нататък. С бавни стъпки и Хорациус продължи по своя път.

Какво ли знаеше ханът? Този хитрец изглежда беше по-умен, отколкото можеше да се предполага за него. Дали не беше се добрал до някоя следа, за която Хорациус дори и не предполагаше. Ако е така — кой ли е тайният доносчик на хана?

Боритарканът не би могъл да предположи, че тази мисъл бе подсказана на Владимир от неговия брат, невзрачния монах Симеон, който бе решил да се жени.