Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Гледай — Хезиона поднесе към светлината на люкноса морска гъба с гигантски размери.

— Подарък от Неарх — досети се Таис, — рядко нещо, този леген е тъкмо за нея.

В ъгъла на каютата имаше много голям, посребрен, кръгъл плосък леген (или басейн) за измиване, който можеха да носят само двама яки роби.

— Да опитаме ли? — Весело предложи Хезиона. Тя търкулна легена като колело и го прекатури на пода.

Грохотът разтърси кораба и изплашеният помощник-кормчия се турна в каютата. Очарован от усмивките на жените, той веднага изпрати двама моряка, които напълниха легена с вода.

Таис потопи гъбата в басейна, която попи почти всичката вода, каза на Хезиона да влезе в него и като вдигна с усилия гъбата, стовари я върху тиванката. Радостен вик се изтръгна от устата на Хезиона, дишането ѝ пресекна от водопада студена вода.

— Гледай любовта на Неарх да не те потопи като тази гъбка — пошегува се Таис, а девойката отчаяна завъртя глава.

Обаче на четвъртия ден от плаването Хезиона не отиде на кърмата и остана в каютата. Таис поиска обяснение от командуващия.

— Обикнах я. А тя… Страхувам се, че Хезиона изобщо не ще се оживи. Дано не съм провалил всичко. Помогни с нещо. Вие, изкусните жрици на Афродита, трябва да знаете такива неща.

— Разчитай на мене — успокои го Таис. — Макар и да ми е чудно да бъда съюзник на мъж, но съм уверена, че ти няма да оскърбиш моята Хезиона.

— Трябва ли да говорим за това?

— Не трябва! — И Таис влезе под навеса в каютата и остана там до нощта.

Изминаха още два дни. Корабът приближаваше Ешмун в мрака на безлунна нощ. Таис лежеше в каютата будна, замислена върху думите на Неарх, че Александър искал да отиде на края на света, на изток. А тя какво да прави сега?

Неочаквано в каютата се втурна Хезиона, просна се стремително на килима пред ложето и като криеше лицето си, протегна ръце към Таис по копринената завивка.

Таис силно притегли Хезиона към себе си, целуна я няколко пъти по сгорещените страни и като я отдалечи леко от себе си, погледна в кестенявите ѝ очи с безмълвен въпрос.

— Да, да, да! — страстно зашепна тиванката. — И той ми сложи тази гривна и този пръстен. Лично ги е купил в Навкратис, да не си помислиш, те не са онези, не са на Егесихора!

— И пак ли ще идеш при него?

— Ще ида. И то ей сега!

— Почакай малко. Ще те науча как да станеш още по-красива. Макар че ти и така си хубава… Свали епоксидата!

Таис измъкна комплект бои за тялото и дъхави есенции. Тя критически огледа приятелката си и запита лукаво:

— Чак толкова лоша ли е мъжката любов?

— О, не! — горещо възкликна тиванката, почервеняла и добави: — Само че не зная какво трябва, за да му е добре на него.

— Както муза на поет, ти трябва да се приближаваш до него като богиня, готова да се отдадеш на свещения обред без страх и без край, и без предел. Ако ти така…

— Да, да! Аз знам, той е началник на флотата при великия Александър, а аз?! Ала все едно. Аз съм щастлива, а после каквото реши съдбата! Кой може да спори с нея?

— Дори боговете не могат и не смеят — съгласи се Таис. — Само ние, простосмъртните, за да не загинем, трябва да бъдем силни духом.

— А какво дава тази сила?

— Дългата подготовка, здрава закалка, строго възпитание.

— И за хетерите ли е същото?

— За нас — още повече. Доста девойки, надарени от Афродита много повече от другите, са се издигали, приемайки поклонението като царици, а са свършвали като жалки робини на мъжете и на виното, като прекършени цветя, Всяка хетера, станала знаменитост, ще загине, ако не бъде отрано душевно закалена — в това се състои и смисълът на обучението в храма на Афродита Коринтска.

— Не разбирам.

— Скоро ще разбереш. И когато разбереш, че не трябва да бъдеш прославена единствено само с любов, не ще е късно да се заемеш с танците, с изкуството на весел събеседник-разказвач.

— Колко бих искала да стана танцьорка като тебе!

— Защо не, ще се погрижа. Знам в Мемфис една финикийка, тя ще те научи на тайните.

— О, не ми трябват тайни. Аз обичам Неарх и освен него никога никого не ще обичам.

Таис втренчено погледна тиванката.

— И това се случва, но много рядко!

Птолемей видя Таис да язди тъмнопепелявата кобила, когато се връщаше от разходка до пирамидите заедно с Александър, Хефестион, Черния Клейт и Леонтиск, началник на тесалийската конница. Александър яздеше Буцефал, искаше да раздвижи любимия си кон в ранния час на деня. Обикновено той го яздеше само в бой, избягваше да прегрява врания кон в далечни пътувания под палещото слънце на Азия. Буцефал вдигна умната си широкочела глава с бяло петно и продължително зацвили, приветствувайки кобилата. Салмаах кокетно затанцува, сдържана от силната ръка на Таис.