Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Някога си отдавна видях тесалийки, които изпълняваха танц на амазонки. Колко прекрасно беше!

— И би искал пак да видиш, нали? — загадъчно усмихнат, запита критянинът. Та той знаеше всичко от Хезиона.

— Готов съм да дам цял талант на тази, която ще успее да изпълни танца на амазонките.

— Защо не, плащай — невъзмутимо каза Неарх и протегна шепата си.

Началникът на тесалийската конница учудено се разсмя. В това време вдигнаха завесата. Червеникавите петна от смолистите факли отново заиграха по плочите на двора. Девойка в много къса екзомида, която откриваше лявото рамо и едната гръд, с разпуснати коси, застана До левия факелен стълб. Неарх позна Хезиона. Отначало не я забелязаха. Тиванката вдигна над главата си дайре и с резки удари привлече вниманието на пируващите. Зазвънтяха звънчетата, закрепени към ръба на инструмента, и в ярко осветения кръг се втурна Таис върху Салмаах. Освен юздата нямаше нищо върху коня и освен бойната гривна на амазонките нямаше нищо върху ездачката. Грациозно пристъпващият кон премина на една страна от единия стълб до другия, изправи се на задните си крака и навел встрани мъничката си суха глава, приветствуваше, размахвайки предните си копита. Оттам Салмаах в такт с ударите на дайрето се върна обратно, последователно подхвърляйки встрани ту задницата си, ту гърдите си, а Таис седеше изправена с неподвижни рамене.

Като направи три кръга, атинянката внезапно пусна Салмаах в галоп. Хезиона бясно удряше дайрето, а македонците, всички отлични ездачи, се развикаха в ритъма на ездата.

Подражавайки на легендарните стиганори [8] Буквално „мъжемразки“, епитет на амазонките. , Таис при пълен галоп заставаше на едно коляно, обръщаше се с лице към опашката, опъваше се по гръб, прегръщаше широката извита шия на кобилата. След това отново изправяше коня на задните крака, Салмаах се въртеше бързо и красиво, като правеше по два кръга в различни посоки. Сподирена от възторжените викове на зрителите, Таис отпусна коня в равномерен тръс и се изправи с целия си бой на гърба му, като се придържаше за кичурите на дългата грива и балансираше безупречно.

Роби незабелязано постлаха двора с тежки палмови дъски. Таис отново възседна коня, престана да се усмихва, лицето ѝ стана сериозно. Дайрето на Хезиона поде ритъма на горд танц и подхвана редуване с ударите на копитата. Салмаах, подчинявайки се на коленете на хетерата, тропаше и с четирите си копита по кънтящото дърво. Два, четири удара с предните крака, после няколко стъпки назад и отново кънтящото ситнене с предните. Два, четири, осем, дванадесет — последователните удари зачестиха, конят ту се устремяваше напред, ту приклякваше назад. Таис се обтягаше назад, извиваше се като дъга с насочени към тъмното небе гърди.

Хезиона нямаше сили да остане спокойна и танцуваше на място, като с все сила думкаше дайрето. Възбуденият кон също започна да подскача, сякаш галопираше, удряше едновременно с трите си копита, подхвърляше задница и вдигаше глава.

Внезапно Таис скочи от гърба на Салмаах. Опирайки се на коня с дясната ръка, тя започна да изпълнява странен обреден танц. Повдигната на пръстите на десния си крак, хетерата високо вдигаше левия, хващаше глезена му с протегната напред лява ръка. Изопнатото като лък медно тяло на Таис описваше триъгълник, сякаш затворена отгоре буква «гама», върху тъмнопепелявата кожа на коня. След това двете ръце се протягаха до височината на раменете в такт със силното извиване на тялото, а десния крак минаваше в положението на левия. И отново за миг се очертаваше триъгълник. Салмаах, подскачайки, се движеше в кръг, готова да обърне другата си страна. Таис скочи на гърба на коня, плъзна се долу от другата страна и започна да повтаря триъгълника на странния танц. Непрекъснат рев се носеше под навеса. Леонтиск понечи да се втурне напред. Възпря го Неарх. Птолемей изглеждаше външно спокоен. Вкопчил здраво ръце, той ги притискаше към гърдите си и хвърляше погледи към тесалиеца. Дори Александър се надигна и едва не събори широкоплещестия приведен човек, който стоеше до него и следеше танцуването на Таис така, като че ли от това зависеше целият му живот. Последен скок на Салмаах. И Таис отново е на гърба ѝ; конят, изправен на задните си крака, се покланя на всички страни. След това Таис накара кобилата да коленичи с глава към Александър, а самата тя скочи на земята и го приветствува под възторжените викове на зрителите. Тълпата беснееше. Салмаах се изплаши, скочи, присви уши и въртейки очи, започна да се дърпа заднишком към «сцената». Хезиона я хвана за юздата.