Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Аз трябва да се срещна с тебе веднага щом Дарий бъде напълно победен и си уредя в Персия постоянно ателие. Ти си труден модел за един художник. У тебе има нещо, което се среща много рядко.

— Ами дали няма да остарея дотогава? — разсмя се Таис.

— Глупавичка си, ти не познаваш Александър! — отвърна Лизип. Той бе убеден, че крайната победа над персите е близка, че Александър е упорит в достигането на тази гигантска цел.

В къщи я чакаше Хезиона заедно с Неарх. Възторженият критянин поздрави Таис с небивалия успех.

— Тоя предводител на конницата, той цял-целеничък е поразен от Ерос! — със смях си припомни Хезиона. — Ти като Иполита покори знаменит герой!

Таис помоли Неарх да разкаже с какво се е прославил Леонтиск.

В битката при Исос армията на Александър била притисната в крайбрежната долина от огромни персийски сили. Конницата им, няколко пъти по-многобройна от македонската, връхлетяла от височините към брега, преминала рекичката и атакувала дясното крило на Александър, съставено от тесалийска конница.

Тесалийската конница, наистина с помощта на тракийски конници и отлични критски стрелци, под командата на многоопитния пълководец Парменион успяла да удържи крайбрежието, докато гвардията на Александър — тежката конница на «другарите» — хетайри и щитоносци — подготвила страшния удар в центъра на персийските сили, като обърнала в бягство Дарий и осигурила победата.

За героизма в битката на крайбрежието тесалийските конници били отличени с правото първи да разграбят Дамаск. Оказало се, че в Дамаск били събрани всички снаряжения на персийската армия: коли, роби, пари и скъпоценности. Затова сега Леонтиск има много богатства. Александър го наградил заедно с другите отличили се в битката, като разпределил помежду им три хиляди таланта, заграбени на бойното поле в лагера на персите.

— Наистина може би Птолемей има повече богатства. Този военачалник е мъдър и търпелив, умее да събира и да изчаква. Аз смятам, че ще те има той, а не пламенният, като Александър, Леонтиск — завърши разказа си критянинът.

Таис само тръсна глава под лукавия и изпълнен с любов поглед на Хезиона.

Още преди да настъпи първият месец на пролетта — мунихион, Таис отново беше на кораба на Неарх заедно с приятелката си и Салмаах. Те плаваха по източния ръкав на Нил, през Бубастис до прекопания по заповед на Дарий Първи канал, който обединява Египет с Еритрейско море и Персия. Преди триста години египетският фараон Нехо заповядал да се копае този канал, онзи същият Нехо, под чиято заповед финикийски моряци извършили безпримерен подвиг, като обиколили цяла Либия от Египет до Херкулесовите стълбове и пристигнали отново в Египет. Обаче трудът на египетските роби останал незавършен. Едва след две столетия Дарий Първи, разполагайки с огромен брой военнопленници, завършил пътя от ръкава на Нил до Сукота, намиращ се при Горчивите езера в преддверието на Залива на героите — тясно разклонение на морето между Арабската и Синай-ската пустиня. В Сукота Таис щеше да напусне кораба на Неарх, разделяйки се за първи път за дълго с Хезиона, може би завинаги. Неарх отиваше към Ефрат да строи флота, та в случай на нужда да потегли срещу Вавилон. В дълбоко обмислените планове на великия пълководец взимаха под внимание и възможността за поражение. В този случай Александър не искаше да се повтори тежкият Анабазис [9] Знаменит поход, описан от Ксенофонт на отряд гръцки наемници които отстъпвали от границите на Персия по далечен обиколен път. — походът на гърците към морето, през планините и стените на Кападокия и Армения. Тогава никой не е преследвал гръцките наемници и все пак те понесли големи загуби. А тук, в гърба им, ще бъде огромната персийска войска, Александър смяташе за най-добър изход да отстъпи към Ефрат, да качи войската си на корабите и да избяга по вода от преследвачите. В случай на победа Неарх също бе длъжен да отиде във Вавилон. Именно там двете приятелки се надяваха да се срещнат.

Последната нощ пред Сукота те прекараха, без да мигнат, в помещението на Таис. Възстуденият синайски вятър проникваше през плътните пердета, люшкаше мъждукащия пламък на светилника и караше приятелките по-плътно да се притискат една до друга. Хезиона си припомни годините, прекарани при Таис. Двете до насита си поплакаха, тъгуваха и за Егесихора, и за собствената си раздяла.

Иззад ниските и тъжни източни хълмове се надигна ослепителното слънце, когато на пристанището бяха хвърлени дебелите въжета за превързване. Птолемей се появи в обшит със сребро финикийски плащ, с цяла тълпа приятели. Те приветствуваха пристигналите с високи възгласи, изплашиха Салмаах както на Мемфиския симпозиум. Таис сама заведе пръхтящата и ритаща и с предните, и със задните си крака кобила на пристанището и я предаде на опитни коняри. Тя и Хезиона бяха отведени с колесница по северния бряг на малко солено езеро към изток, където в дъното на една долина бе разположен станът на висшите началници на Александър. Неизбежният симпозиум свърши рано. Неарх бързаше. В полунощ с подпухнали от плач очи Таис се върна от изпращането в приготвената за нея разкошна палатка, принадлежала по-рано на някакъв персийски големец.