Хетерата никога не бе мислила, че ще бъде толкова голяма мъката ѝ от раздялата с бившата робиня.
Още не бе зараснала раната от загубата на Егесихора и Менедем. Атинянката се чувствуваше особено самотна тук, на пустинния склон, пред похода към неизвестността. Като че ли доловил състоянието ѝ, въпреки късния час при нея дойде Птолемей. Той увлече Таис с разкази за Персия и тя отново изпадна под обаянието на ума му, на изкусната му реч и удивителната наблюдателност. В началото на похода македонецът водил пътен дневник, в който накратко, но точно отбелязвал чудните събития. Ако критянинът Неарх забелязваше главно природата на морското крайбрежие, то Птолемей се оказа на висота не само като военен, но и като изследовател на обичаите и живота на народите от покорените страни. И, разбира се, голямо внимание Птолемей бе отделял на жените, на обичаите в любовта и брака, което също така силно интересуваше и Таис. Той разказваше за странни народи, които живеели навътре в Сирия и Арабии. Те поставяли много ниско жените, смятали Афродита Пандемос за богиня на разврата и не разбирали нейния висок дар за хората. Не го разбират, защото се страхуват от любовта, пред която се чувствуват непълноценни и явно уродливи, тъй като необикновено се страхуват от голотата на тялото. Именно у тях жената не смее да се покаже гола дори пред мъжа си. Непълноценни в Ерос, те са алчни за храна и скъпоценности и много се страхуват от смъртта, макар че животът им е пуст и грозен. Помислете си, та те дори не разбират рисунките и картините, не могат да различават изображенията. Безполезно е да им се обяснява красотата, създадена от художниците.
— Нима те съвсем отбягват жените? — учуди се Таис.
— Съвсем не! Те жадуват да имат колкото се може повече жени. Но всичко това се обръща в скотщина и грубост. Техните жени са робини, те могат да възпитават само роби. Такава е отплатата на невежите и наплашени техни жени.
— Ти си прав — разпали се Таис. — Лакедемонките са много свободни, а по-храбри от спартанците като народ няма в целия свят. Героизмът им е легендарен, както и славата на жените им.
— Може би — без желание се съгласи Птолемей и като забеляза златната верижка на шията на хетерата, запита сурово. — Имаш ли добавени звездички след моята?
— Разбира се. Но малко — само една. Остарях.
— Добре би било всички така да стареят — промърмори Птолемей, — покажи ми! — И без да дочака, сам издърпа верижката навън.
— Дванадесет лъча! И «мю» в средата — също така дванадесет или това е име?
— И име, и цифра. Но не е ли време — зад хълмовете започва да светлее.
Птолемей излезе, без да се сбогува. Таис не бе го виждала толкова мрачен и в недоумение сви рамене, мушна се под лекото топло покривало и се отказа дори от масажа, който се готвеше да ѝ направи новата робиня За-Ашт — финикийка. Зла и горда като жрица на незнаен бог, тя успя да завоюва уважението на господарката си и от своя страна започна да ѝ засвидетелствува симпатията си. Мрачните очи на За-Ашт ставаха по-топли, когато се спираха върху Таис, особено когато господарката ѝ не можеше да види нейния поглед. Целия ден Таис прекара в шатрата си. Печалната равнина наоколо не възбуждаше любопитство, а големият отряд македонска конница трескаво се подготвяше за далечния поход. През цялото време пристигаха нови стотни, събрани от македонците, временно заселили се в Делтата на заграбените участъци плодородна земя.
По древния път през Едом за Дамаск изпращаха войската в Тир — главното място за събиране на армията. Започваше първият етап на пътя от четири и половина хиляди стадии, както пресмятаха опитните водачи и разузнавачите на пътя.
През пустинни плата, планини, покрити с вековни гори, през долини и крайбрежия минаваше този път, свидетел на походите на множество народи, на забравени кръвопролитни сражения, и горестния път на отвличаните в робство. Хиксоси, асирийци, персийци — кой ли само не се е стремял в течение на хилядолетия да иде в плодородния и богат Египет. Дори скитите от Далечния Изток, от кавказките си владения, и те бяха минавали оттук, достигайки границите на Египет.
Пехотните отреди на елитни войници използуваха стотици колесници, отнети от персите, и вече отправяха своето имущество в Тир, не желаейки да се разделят с придобитите богатства, и сами отиваха там. Александър с присъщата си стремителност изпревари Птолемей и вече беше в Тир.
Таис каза на Птолемей, че не иска да използува колесница. Ужасното друсане на тези коли по каменистите планински пътища би помрачило пътуването ѝ. Македонецът се съгласи и заповяда да доведат Салмаах, та познавачите да прегледат кобилата преди дългото пътешествие. Дойде и Леонтиск, едва ли не най-добрият познавач на коне в цялата армия на Александър. Няколко дни, като се смятаха и прекараните на кораба, прибавяха в храната на Салмаах ленено семе, за да се очисти стомахът ѝ. Сега сивкавата ѝ козина, добре изчистена от пафлагонските коняри, блестеше като тъмна коприна.
Читать дальше