Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Ти трябва да си учила история в Лицея или в Академията! — възкликна учуденият Лизип.

Игриви пламъчета заиграха в очите на Таис.

— От Лицея едва си спасих кожата, след като се запознах с Аристотел.

— Той нищо не ми е разказал за това — прекъсна я Александър.

— И не ще ти разкаже по същата причина, поради която рисуват избиването на амазонките. Но кажи, ваятелю, слушал ли си жената да е научила на нещо друго освен на любов възрастните хора? Като че ли само Сафо, но как ѝ се отплатиха мъжете! А ние, хетерите-приятелки, не само развличаме и утешаваме, а също така учим мъжете да умеят да виждат красивото в живота…

Таис замълча, за да успокои възбуденото си дишане. Мъжете с нескрит интерес я гледаха, всеки по своему възприемаше казаното.

— И още нещо — заговори Таис, обръщайки се към скулптора, — ти, чието име не току-така означава «Освободител на коне», ще ме разбереш, както и всички тези — хетерата посочи Леонтиск и македонците — повелители на коне. Когато яздиш по опасен път или препускаш в бесен галоп, нима не ти пречи персийският потник или каквато и да е друга постилка? А ако между теб и коня няма нищо, нима не се сливат в едно движение твоите жили и мускули с тези на коня, които се движат съгласувано с твоите? Ти откликваш на най-лекото изменение на ритъма в препускането, усещаш нерешителността или смелостта на коня, разбираш какво може той… И колко здраво те задържа кожата му при внезапен тласък или запъване, колко чувствителен е той към заповедния жест на пръстите на краката ти или притискането на коленете!

— Хвала на истинската амазонка! — извика Леонтиск. — Ей, вино за нейното здраве и красота! — И той вдигна Таис на прегънатата си ръка, а друг поднесе към устните ѝ чаша скъпо розово вино.

Хетерата отпи, заровила пръсти в късите му подстригани коси.

Птолемей се разсмя пресилено едва сдържайки напиращата да избухне ревност.

— Ти говориш хубаво, това ми е известно — каза той, — но прекалено се увличаш и не си права. Искам да знам как можеш да накараш буен кон да почувствува тия мънички пръстчета. — Той небрежно докосна крака на хетерата, обут с лек сандал.

— Свали сандала! — заповяда Таис.

Птолемей се подчини, без да разбира нищо.

— А сега пусни ме на пода, Леонтиск! — И Таис изопна ходилото си така, че опряна на големия пръст на крака си, се завъртя на гладкия под.

— Сега разбра ли?! — подхвърли тя на Птолемей.

— С такова пръстче, ако нанесеш точен удар, може да го лишиш от потомство — засмя се Леонтиск, допивайки виното си.

Симпозиумът продължи до сутринта. Македонците ставаха все по-шумни и по-разпуснати. Александър седеше неподвижно на скъпоценното кресло на фараона от абаносово дърво със злато и слонова кост. Сякаш мечтаеше за нещо, загледан над главите на пируващите.

Птолемей посягаше към Таис с жадни ръце. Хетерата се отдръпваше по скамейката към креслото на Александър, докато великият повелител не сложи на рамото ѝ тежката си и надеждна ръка.

— Ти си уморена. Можеш да си идеш в къщи. Лизип ще те придружи.

— А ти? — неочаквано запита Таис.

— Длъжен съм да бъда тук, както съм длъжен да правя още много неща, независимо дали искам това, или не — тихо и както ѝ се стори, с досада отговори Александър. — Аз бих искал друго…

— Царицата на амазонките например! — каза Лизип.

— Мисля, че амазонките, посветили се на Артемис и единствено на целта да бранят своята самостоятелност, никак не са били годни да бъдат любими. И ти, царю, би изпитал само мъчения — каза хетерата.

— Но не и с тебе, нали? — Александър се наведе към Таис, пламнал като момиче.

— Аз също не съм за тебе. На теб ти трябва царица, повелителка, ако въобще може жена да застане редом с тебе.

Победителят на персите втренчено изгледа Таис и без дума да каже, я освободи с един жест на ръката си.

Щом стигнаха под сенките на дърветата, Лизип тихо запита:

— Ти си посветена от орфиците? Какво име си получила при посвещението? Много ли ти е открито?

— Малко — откровено призна хетерата. — А орфическото ми име е Тия…

Като научи за делоския философ, Лизип престана да е недоверчив и започна да ѝ разказва, че във вътрешността на Персия той срещнал близкия на орфиците култ към Зороастър. Поклонниците на Зороастър почитали доброто в образа на мъжкото божество Ормузд, което вечно се бори със злото — Ариман. Дрехата на Ормузд е със същите три цвята на Музата: бял, червен и син. Лизип посъветва и Таис, ако отиде в Персия, да носи там трицветни ленти.