Иван Ефремов - Атинянката Таис

Три възгласа на учудване прозвучаха почти едновременно. Тримата приятели безпогрешно познаха «четвъртата Харита». Тесалиецът замря, разглеждайки дребната, облечена скромно жена, пред която се спряха тримата могъщи мъже, между тях и божественият пълководец.

— Тя, моята мечта — атинянката — извика Птолемей, скачайки от коня, и хвана Салмаах за юздата.

— Самоуверен си! — с насмешка забеляза Хефестион. — Твоя без тебе ли?

— Аз казах — мечта! — упорито повтори Птолемей, без да откъсва изпитателен поглед от Таис.

Тя бе сложила двете си ръце на гривата на коня, вдигнала високо глава, и гледаше само Александър като омагьосана от погледа му. Леко сбърчила вежди, Таис преметна крак и се плъзна на земята от лявата страна на коня. Тя изглеждаше съвсем мъничка пред тримата гиганти на огромни коне. Александър, Хефестион и Клейт бяха с цяла палеста (педя) над четири лакти, а височината на Таис беше три лакти и три палести. Въпреки това хетерата не губеше достойнство и дори дръзката си независимост, която беше удивила Птолемей още в Атина. Сега той я поглъщаше с очи. В разцвета на женската си сила, загубила предишното си детско изражение, тя бе станала необяснимо привлекателна, далечна и още по-желана. Конят на Таис отстъпи встрани и Птолемей трябваше да я гледа срещу слънцето. Силната златна светлина проникна през леките дрехи на хетерата и обгърна тялото ѝ със сияещ огън, сякаш самият Хелиос бе взел в обятията си прекрасната дъщеря на Елада и Крит. По начина да гледа в далечината, като че ли виждаше нещо незнайно за останалите, Таис изведнъж му напомни Александър. Птолемей затрепера и наведе очи, за да не се издаде.

Александър слезе от коня, хвърли поводите на Буцефал на Клейт и отиде при Таис.

Александър държеше главата си по-високо, отколкото при първата среща, и присвиваше долните си клепачи с гордо и проницателно изражение.

— Хайре — каза Таис, протягайки длан към брадата на пълководеца.

— За какво искаш да ме молиш?

— За нищо, царю — отговори Таис, наричайки Александър с титлата на владетелите на Персия. — През изминалите години ти стана толкова велик, че ние, простите смъртни, неволно застиваме в молитва пред тебе.

Александър се ослуша в думите на Таис, не, в тях не се долавяше ласкателство.

— Нека ме прости моят прародител Ахилес, но наистина ти си станала по-красива от Елена Троянска, дъщерята на Тиндар!

И царят на македонците още веднъж огледа хетерата, ала атинянката някак си по-другояче усети любопитството му в сравнение с Птолемей.

«Очите ѝ са кристално чисти, като извор на Артемис — мислеше Александър, — сиви със златисти и синкави проблясъци, спокойни и доброжелателни. А устните ѝ като че ли са изрязани от яркочервен камък — така ясен е техният рисунък, рязък, както и дългият разрез на клепачите под тънките вежди. Кожата ѝ е като светла мед, прозрачна и копринена, сякаш тънка огнена пелена, която гори на олтар в ясно пладне…»

След кратко мълчание, което се нарушаваше само от издрънчаването на юздечките и ударите на копитата, Александър каза:

— Помниш ли думите ми в Атина: «Ти ще ми бъдеш гостенка, когато пожелаеш»? Искаш ли сега?

— Разбира се, искам! Особено след като ме учуди със спомена за кратката ни среща.

— Аз отколе се канех да те повикам — намеси се Птолемей, — на твое разположение са каквито щеш коне, палатка, роби — имам в изобилие от всичко това…

Птолемей се запъна под погледа на Александър. Пълководецът гледаше своя съратник без яд, но със съжаление — тъй ѝ се стори на Таис.

— Моят път едва започва — каза царят, — но ти можеш да ни придружаваш. Не в боевете и в настъпленията, а ще ни следваш с мирната половина на моята войска — заедно с художници, философи, артисти. Птолемей ще се погрижи за тебе — той умее да прави това. — Слабата усмивка разсея смущението в спътниците на царя.

Таис наведе глава с тежкия възел на високо вчесаните си коси и по детски присви в дъга устните си.

— Благодаря ти, царю!

— Наричай ме както преди, Александър. И ела на празника, който уреждам за града. Покажи там високото изкуство на елинските жени.

Александър с учудваща за неговата мощна фигура пъргавина се метна на врания си кон, покрит по персийски обичай с потник, закрепен с три ремъка, и с блестяща златна персийска юзда във формата на полегнала буква «Х» (Хи), със златни розетки на кръстосаните ремъци и под ушите. Таис скочи на протритата кожа от пантера, накара Салмаах да се изправи на задните си крака и ловко да се обърне след препускащите македонци. После отново обърна коня и бавно пое към мястото, където я чакаше Хезиона, която се бе разделила за няколко дни с Неарх. Началникът на флотата бе обещал да се върне за големия симпозиум. Тяхната раздяла не можеше да бъде продължителна.