Иван Ефремов - Атинянката Таис

Таис и Хезиона се намираха под покровителството на Афродита: богинята направи плаването леко и бързо. Скоро корабът навлезе в чиста вода, извън носените от Нил пясъци, и се упъти към виждащата се в далечината бяла ивица пяна отвъд остров Фарос. На провлака между лимана на Мариотида и широкия пролив, там, където само преди месец беше малкото рибарско селище Ракотис, се бяха струпали осем кораба с греди и камъни. В този утринен час се носеше гъст дим от кухнята в лагера на войниците и от колибите на робите; подхванат от вятъра, той се носеше на запад по пустинното Либийско крайбрежие.

Архитектът на Александър Динократ бе направил много. На мястото на бъдещия град се бяха проточили канавки и редица забити в земята колчета, които обозначаваха контурите на бъдещите здания, храмове, улици и площади.

Началникът на града, възрастен македонец, набразден с белези от рани, посрещна Неарх с голяма почест. Под защитата на стена, която още миришеше на влажна вар, опънаха две палатки, изтъкани от тънка вълна на планински кози от Памфилия. Легла, възглавници, покривки имаше много в кораба на командуващия флота. Под неговото всемогъщо покровителство Таис и Хезиона се настаниха разкошно.

Срещата с морето разбуди у Таис спомена за миналите години. Понатъжена, тя отново изживяваше незабравимите мигове на своя кратък, но богат с впечатления живот край родния шум на морето, плясъка на широкия прибой и вечно изменящите се извивки на пенестите ивици. Тук бяха се събрали много чайки и техният клатушкащ се полет и острите тревожни крясъци навяваха мисли за Еа — острова на плача, обиталище на Цирцея сред пустинното йонийско море.

За да разсее неочаквано споходилата я тъга, Таис поиска от Неарх лодка и гребци. Критянинът предложи да придружава гостенкате си и те заплаваха през пролива към легендарното убежище на морския старец. Слънцето беше превалило след пладне и вятърът внезапно утихна. От небесните висини полъхна палещ зной, ярки слънчеви петна бавно се залюшкаха върху успокояващата се вода. Лодката наближаваше острова — нисък, песъчлив и съвсем пуст. Дори чайките притихнаха. Неарх свърна наляво към западния край на Фарос. Носът на лодката се заби в песъчливия склон. Нагазил във водата, Неарх пренесе двете жени на брега. Заповяда на гребците да чакат и поведе Таис и Хезиона през напечените пясъчни дюни, обрасли със сухи тръни. Зад възвишенията широката ивица утрамбован от прибоя пясък се ограждаше откъм морето с права каменна стена. Гигантските блокове, още по-големи от тези в атинския Пеласгикон, бяха подредени с точност, която напомняше египетски и критски постройки.

— Какво е това? Кой е живял тук в отдавнашни времена? — тихо запита Таис.

Без да отговори, Неарх поведе атинянката към края на стената и ѝ посочи разпилените от земни трусове блокове, които лежаха в прозрачната вода. По гладката повърхност на блоковете личаха рисунки във вид на квадрати, обозначени с правилни дълбоки браздички. Една част от квадратите бе вглъбената, другата част бе оставена наравно с повърхността на камъка. Получил се бе мрежест рисунък на тъмни и светли квадрати.

Таис веднага си спомни къде е виждала нещо подобно.

— Крит, наистина ли? — с пламнали очи възкликна тя.

Неарх ѝ отвърна с широка доволна усмивка:

— Там на по-дълбокото има развалини. Гледай: сякаш е колона!

— Искам да разгледам това — каза Таис, — водата не е студена, въпреки, че е зимно време. Не е като у нас в Елада.

— Не можеш накара тукашните да се потопят! — весело каза Неарх и неочаквано помръкна.

Таис се досети: спомнил си е за Егесихора. Тя го погали по ръката.

— Аз ще се гмурна. — Таис изтича към брега.

Хезиона се понесе след нея, но Неарх изпревари и двете.

— Щом е така, най-напред ще тръгна аз. А-е-о!.. завика той, продухвайки дробовете си, така както правят ловците на сюнгери.

Като се съблече, критянинът се гмурна, а след него и Таис. За нейно учудване Хезиона също се оказа до нея. Таис знаеше, че тиванката плува добре, но не я смяташе способна на нещо повече. Разтревожена, тя направи знак на Хезиона да се издигне, но девойката упорито тръсна глава и отиде на още по-дълбоко в сумрачната сянка, където Неарх ги викаше с ръка. Върху полегата плоскост на много голям каменен блок при ивицата светлина ясно се виждаше голямо изображение на октопод с причудливо извити пипала. Една колона, паднала с широкия си капител надолу, се стесняваше към основата по критски модел. Не ѝ достигна въздух, за да я разгледа. Таис тръгна нагоре. Хезиона изведнъж изостана. Движенията на ръцете ѝ се забавиха. На помощ се спусна Неарх, енергично тласна нагоре тиванката и свари навреме да я прихване на повърхността на морето. Като дойде на себе си, Хезиона виновно наведе очи и вече не се опита да се състезава с плувци като Неарх и Таис. А те се гмуркаха, докато не премръзнаха. Когато се измъкна на сухата плоча, напечена от слънцето, Таис за втори път през този ден се учуди. Хезиона не бързаше да се облече, а спокойно сушеше косите си и някак си не се стесняваше от Неарх, който скачаше и се изправяше на ръце, за да се сгрее, и предпазливо разглеждаше спътничките си, като приличаше на вежлив гимнофил.