Иван Ефремов - Атинянката Таис

Неарх разказваше за градовете. Едни с радост отваряха вратите на победителите македонци, други отчаяно се отбраняваха и затова биваха разграбвани: Милет, Халикарнас, Тир, Газа.

Всеки път, когато ставаше дума за завзети градове и за сражения, Неарх говореше за Александър. Другар в детинските игри, в младежките приключения, изпаднал в немилост престолонаследник пред очите на своите близки другари, без да говорим за преданите хетайри-другари — цветът на македонската конница от знатни родове, той се превръщаше от неопитен воин в божествен пълководец. Александър извърши такива неща, за каквито не можеше да мечтае никой от елините, дори неговият баща Филип, който отдавна мислеше за война с Персия. Въпреки съветите на опитните в политиката мъже Александър отхвърлил коварните похвати на свой баща и действувал винаги открито, държал на думата си, точно изпълнявал обещанията си. Неговата дарба за мълниеносни решения превъзхождала дори дарбата на Темистокъл. Той не отстъпвал от намисленото. Действувал с такава увереност, че това изглеждало на пълководците му като божествена проницателност. В първата голяма битка при Граник старшите военачалници можеха да го порицаят за непредпазливост. Но след гигантската битка при Исос, когато Александър с тридесет и пет хиляди македонци и тесалийски конници разгромил стотици хиляди войници на Дарий с незначителни от своя страна загуби, неговите приближени започнали да се отнасят към Александър с благоговеен страх. Предишната простота и дори фамилиарност в отношенията с него били заменени от преклонение. Навикът, на Александър внезапно да се хвърля в най-опасните места на боя го оприличавал на Ахил, когото той смятал за свой прародител. И той се сражавал също така яростно: за кратко време получил две тежки рани — в бедрото и в рамото, от които се оправил нечовешки бързо.

— Навярно го заобикалят най-големите красавици на Йония, Сирия, Египет? — запита Таис.

Неарх се разсмя добродушно.

— Ще се учудиш! Представи си, Александър няма никого, ако не се смята една невзрачна вдовица, която той взе в палатката при себе си, след като по-възрастните пълководци го посъветваха да не предизвиква недоумение сред войниците и да си вземе любовница… Десетки хиляди млади жени се продават в робство — вземай коя да е. В битката при Исос той плени цялото имущество на Дарий и неговото семейство, заедно с майка му, жена му и двете му дъщери. Жената на Дарий, Статира, се славила като първа красавица на Азия, пък и царските дъщери са красиви.

— И той не я ли взе?

— Не. И не позволи на никого от приближените, заявявайки, че тези жени ще бъдат заложнички.

Таис взе от глиненото блюдо шепа карийски бадеми — любимо лакомство в Елада, по което в Египет се бе затъжила.

— Значи ли това, че той никак не обича жените? — запита тя.

— Не бих могъл да кажа. Когато Птолемей му намекна, че персийките от царското семейство са прекрасни, Александър почти озлобен отговори: «Да — и това е същинска мъка за очите ми!» Не, той чувствува женската красота и се прекланя пред нея!

— Тогава защо избягва жените?

— Мисля, че Александър не е съвсем обикновен човек. Той е безразличен към яденето и пиенето. Виждал съм как го отвращава лакомството на приятелите му, които уреждат пиршества след всяка победа. Той не е алчен, макар че нито един човек в Елада още не е притежавал такива съкровища. Любимото му занимание е да чете нощем, а през деня да общува с криптосите — тези, които разучават пътищата, и да разговаря с философите.

— Ами вдовицата?

— Тя не обича Александър, страхува се от него и се крие в задното отделение на шатрата като мишка.

На свой ред и Таис се разсмя.

— Ти самият как го разбираш като близък другар? Или има още по-близки? Птолемей ли? Или Хефестион?

— Хефестион може би, защото е пълна противоположност на Александър. Птолемей е хитър, макар че Александър цени високо неговата съобразителност и бързина на решенията му. Аз познавам морето, а за него то е чуждо. Ние, неговите най-близки приятели, в последно време като че ли се отдалечихме от него. Трудно е да се предвидят решенията на Александър, постъпките му често са необясними.

— Например?

— Понякога Александър се държи като мъдър владетел, милостив е към победените, уважава чуждите обичаи и храмове, изпълнен е с най-добри намерения към жителите на завладените градове. А понякога прилича на див, необуздан варварин. Разрушава градове до основи, устройва кръвопролитно клане. Македонците още при Тива показаха на какво са способни.