Иван Ефремов - Атинянката Таис

Таис повери къщата на грижите на Хезиона и отново се уедини в храма «Нейт». Явно предупредени от делосеца, жреците я приеха благосклонно. Хетерата си хареса стаята-библиотека на горния етаж на пилона и сред гръцките книги намери Платоновия диалог «Горгий». Таис помнеше насмешливата усмивка на делоския учител в отговор на пренебрежителния ѝ отзив за Платон. Тогава тя не почувствува, че е допуснала грешка и реши при случай да препрочете великия философ. И наистина в диалозите му Таис видя дълбоката загриженост за хората на Атина, която по-рано тя не бе разбрала, старание да възвиси елините на Атина така, че да отговаря на духа на града на Девата. Тя усети остро в сегашното си настроение мъката на мъдреца по миналото на Атина, от което след войната със Спарта беше останал само празния съд на минало великолепие. Това, което тя по-рано виждаше само като отегчително наставление, се оказа твърда вяра, че само високият морал и човечните отношения между хората могат да създадат истинска световна държава. Според Платон грижата за подобряване отношенията между хората е най-главното. На властниците, които хвърлиха елините в безправие и учеха поданиците си само на злоба и предателство, нищо не се удаваше освен позор и безславие. Интересно към какво се стреми Александър? Къде ще насочи по-нататък своята съкрушителна армия? За какво ще използува своята голяма мъдрост и непрекъснатото покровителство на боговете? Впрочем, какво засягаше всичко това Таис? Накъде ще тръгне самата тя, какво ще ѝ донесе любовта към приключения и несвъртането на едно място? Време е да напусне Мемфис. Може би дори само за да облекчи загубата на Егесихора и Менедем. Напоследък към нея упорито се стремеше някой си Стемлос, единствен син на един от най-богатите търговци в Мемфис. Току-що излязъл от възрастта на ефеб, той едва ли е по-голям от самата Таис. Чувствува се като момченце пред богиня. Но нали и силният Менедем често пъти също беше като момче! Добър, доверчив, безстрашен! Дали да не приеме предложението на Стемлос? О, не, никой не ѝ трябва!

Като четеше седмото писмо на Платон, Таис живо почувствува, че мъдрецът се прекланя пред древната и по неговите думи свята религия на орфиците. И все пак предишната неприязън към учението на Платон остана. Тъкмо защото в неговата проповед беше подложено на унижение физическото, естественото начало у човека. Нея, която притежаваше много по-широк поглед върху света и хората, я отвращаваха древното сковаване на ума и чувствата у закоренелия робовладелец. Няколко дни, без да напуска храма, Таис се отдаде на размисъл и четеше, докато не се пресити и не се отказа от опитите си да предвиди своето бъдеще. С облекчение и с почти предишното палаво чувство на здраве и сила тя чу гласа на служителя, който ѝ съобщаваше, че «красива девойка с розов хитон моли Таис да излезе при вратата на вътрешния двор».

«Красивата девойка» излезе Хезиона, със светла премяна, която не беше присъща на суровата тиванка. Хезиона неузнаваемо се бе променила и много се бе разхубавила от времето, когато бе попаднала в дома на Таис от робския пазар.

Хезиона забеляза учудването на своята господарка и цяла поруменя.

— Заповядано е на всички жители в Мемфис да се облекат в най-хубавите си дрехи.

— Как? Александър ли?

— Да!

Таис плесна с ръце, за да повика момчето-послушник.

— Кажи на почтените жреци, че им благодаря за гостоприемството. Трябва да си отида, но скоро ще се върна…

На Таис дори през ум не ѝ минаваше колко много се лъже. Едва след девет години, вече като царица на Египет, тя ще престъпи отново прага на храма «Нейт».

Отдавна улиците на Мемфис не са били толкова оживени. Таис и Хезиона с мъка си пробиваха път към къщи през развълнуваните тълпи. Египтяните, обикновено сдържани и учтиви на улицата — в това те си приличаха със спартанците, — днес бяха просто неузнаваеми. Не даваха път на старите и на жените, блъскаха се като атиняните на агората. Дори на Таис, понеже не бяха я познали, бяха подхвърлени обидни думи заради вехтото, ѝ непразнично облекло. Тя не отговаряше, навела глава и покрила лицето си с шарфа.

Мемфисците възторжено посрещнаха Александър и искаха да устроят в негова чест голям празник. Но великият победител изчезна така внезапно, както се бе появил, веднага щом като прие знаците на покорност от страна на сатрапа и жреците, които обявиха свалянето на фараона.

Таис не искаше да се среща с Александър и съдбата ѝ помогна. Късно вечерта на втория ден от връщането на Таис Неарх я намери. Атинянката веднага позна мореплавателя, макар той доста да се бе изменил, в говора му се бяха появили властни и резки нотки. Брадата му, въпреки модата у пълководците на Александър, предизвикателно стърчеше. Критянинът като че ли не се зарадва на отколешната си приятелка, пристъпи към изтичалата насреща му Таис, здраво стисна ръката ѝ и промълви само една дума: