Иван Ефремов - Атинянката Таис

Скоро Салмаах танцуваше под дайрето на Хезиона като истинска танцьорка и нищо чудно — нали я ръководеше лично «четвъртата Харита» на Елада. Архаичният танц на жени с кон — хипогинес, по предание е бил създаден от амазонките. Легендарните жени на Термодонт го изпълнявали в равнината на Темискира [7] Днес турското крайбрежие на Черно море край Синоп. — на пафлагонското крайбрежие на Евксинския понт. Това ставало винаги при пълнолуние, под ярката светлина на високата луна през дните на елотиите — празненства в чест на Артемис. Сега хипогинесът е почти изчезнал, само понякога безстрашни тесалийки, професионални акробатки на кон, го изпълняват в Атика или Спарта, специално поканени от богати организатори на празненства. С тези занимания Таис безуспешно се стараеше да намери забрава и да запълни пустотата в живота си, която от ден на ден не намаляваше, а, напротив, се увеличаваше. При елините не съществува вярата в радостна задгробна съдба, с която изпълват своя беден живот народите от други религии, като очакват отплата и среща с близките си, които са загубили, там, отвъд смъртта. Достойнството, с което синовете и дъщерите на Елада посрещат своя край, почива върху чувството на до дъно изпита чаша на собствения си живот, на пламенната любов към земята и морето, към тялото и страстта, към красотата и ума.

Необикновената доблест и физическото съвършенство на спартанците, удивително нежната връзка на критяните с морето, изобретателността, предприемчивостта и вечната жажда към нещо ново при атиняните са станали пословични и са се прочули по цялата Ойкумене.

А сега у Таис не беше останало нито чувство за пълнота на живота, нито радост. Предишната ѝ закачливост угасна, отстъпвайки място на тъжни мисли за бъдещето. Дойде време и Хезиона да се замисли как да излекува душевната рана на своята господарка и приятелка. Тя дори започна да съжалява за заминаването на тайнствения учител на Таис, от когото по-рано толкова я ревнуваше. Делоският философ би ускорил «оздравяването» на господарката ѝ, тежко ранена от невидимото оръжие на съдбата и боговете. Хезиона с женски усет отгатваше, че възраждането на Таис е неизбежно. Твърде много сили имаше в младото тяло, твърде много жив интерес към всичко на света бе наследила тя от истинските си атински прадеди.

Спаднаха водите на великата река. Нил стана прозрачен и бавен като през зима. Таис разпределяше времето си между Салмаах и тясна, лека лодка. Трите Заедно се возеха с лодка: господарката, «Родената от змия» и Клонария. Хетерата не отвърна нито на едного от многобройните поклонници, които ставаха все по-настойчиви. Хезиона въобще отблъскваше всичко мъжко и само Клонария се бе влюбила в един възрастен гръцки търговец. Той предлагаше да я откупи от Таис, но робинята се отказала, защото се страхуваше да напусне дома на Таис, където се чувствуваше в безопасност и където бе свикнала на добро отношение. Таис извика търговеца и му заяви, че ще даде Клонария без откуп, но при условие да се сключи брак. Търговецът обеща да помисли. Той бе вдовец, но между Родос, откъдето бе Клонария, и неговата родна Лидия не съществуваше епигамия. Обаче нищо не пречеше да се сключи специално споразумение за «вземането» на Клонария и Таис реши да настоява. Налагаше се да напуснат къщата. Собственикът ѝ поиска да повиши и без това високия наем. Само неопределеното положение в Египет в навечерието на идването на Александър пречеше на собственика да смени Таис с по-богати наематели.

Хезиона с тревога следеше как едно след друго изчезваха от голямото ковчеже украшенията на господарката ѝ. Дори през най-богатия период на живота си Таис живееше, скромно в сравнение с неудържимото разточителство на другите известни хетери. Смъртта на Егесихора отне половината от сърцето ѝ, а гибелта на Менедем я лиши от любов и надеждна опора. Таис, като изостанал при препускане кон бе изгубила посока и се въртеше в кръга на бавните дни без желания, не виждаше повече смисъл да живее в Египет и не знаеше накъде да тръгне, за да запълни по-скоро душевната си пустота. Само препускането и опасните фокуси със Салмаах понякога възстановяваха предишната Таис с пламнали страни и с блясъка на палавите и същевременно сериозни очи — тази смесица от вдъхновено достойнство и девическа палавост, която ѝ придаваше неотразима прелест.

През дните на «мъртвите», «тежките дни» (трите последни дни на всеки месец) на пианепсион Таис особено остро почувствува, че предишният свят е завинаги загубен. Никога повече не ще се върне онзи безгрижен и спокоен живот с неизбежното очакване на нещо още по-хубаво, още по-красиво, с божествената увереност в собствената си красота, с чувство за здраве и щастлива съдба, което се появява само в разцвета на младостта. Таис бе навършила само двадесет и три години — за една елинска жена и дори за танцьорка възраст на пълен разцвет ѝ се струваше, че младостта си отива, а заедно с младостта си отива и нейната предишна хубост. Липсата на желания плашеше Таис с призрака на бъдещата старост. Ех, ако не бе заминал мъдрецът от Делос! Колко ѝ бе необходим сега приятел-наставник! Тя по-скоро би намерила в себе си сили и би се възродила за нов живот.