Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Чухте ли лъжливите думи на хиената?! — обърна се Таис към събраните край счупената решетка потресени воини. Тя презрително се разсмя. — Тайно изпратените от него убийци са хванати. Те вече признаха всичко!

Таис говореше с такава непоколебима увереност, че Еоситей посивя от злоба.

— Млъкни, мръсна блуднице! — изрева той, затискайки устата на Таис с огромната си длан. Хетерата го ухапа за пръстите и стратегът зарева от болка и дръпна ръката си.

— Златокосата не искаше повече да бъде с него. А вие трябваше да напуснете Египет — бързо обясняваше Таис, — тогава той подкупил трима… — Атинянката едва успя да избегне силния юмрук.

В този миг Хезиона изплака:

— Аз съм свидетелка! — скочи върху гърба на Еоситей, впила нокти в очите му. Стратегът я отхвърли като котка и я запрати в ъгъла, побеснял се втурна срещу Таис, грабна широкия си киликийски нож. Таис разбра, че ей сега ще бъде убита. Без да се страхува, тя стоеше пред гиганта, гневно и отмъстително загледана в очите му.

В последния миг неизвестно откъде изникналият Менедем прикри Таис с тялото си.

— Марш, кученце, роб на уличница! Хей, заловете мръсната жена.

Никой от войниците не помръдна въпреки известната спартанска дисциплина. Всички обичаха Егесихора и Таис и обвинението беше твърде правдоподобно.

Еоситей разбра, че тази негова нерешителност го заплашва да бъде разобличен. Той отблъсна Менедем, сграбчи Таис за хитона, дръпна я към себе си, платът изпука, но веднага Менедем му нанесе такъв удар в гърдите, че стратегът отлетя няколко крачки и падна, като удари главата си в стената. Когато скочи, по лицето му не се четеше нито страх, нито злоба. Изкусен воин, той измами обезоръжения атлет със страничен удар с кинжал и внезапно, като се извърна и приклекна с единия крак, нанесе страшен удар отдолу в черния дроб.

Сякаш в тежък, непробуден сън Таис видя как се отпуснаха силните мускули на верния и атлет. Като покосен, сключил ръце над раната си, Менедем падна на колене, от устата му бликна тъмна кръв. Еоситей се наведе, стараейки се да измъкне дълбоко забилото се оръжие. В този миг Менедем с последни сили нанесе удар по темето на Еоситей с двете си сключени в пръстите ръце. В тялото на умиращия атлет последните сили бяха толкова, че шията на стратега изхрущя и той се свлече в краката на Таис, протегнал като за последен удар ръката си с окървавения кинжал.

Таис се приведе над Менедем. Воинът успя да ѝ се усмихне. Всеки истински елин умираше с усмивка, което винаги покъртваше чужденците. Устните на Менедем помръднаха, но Таис не разбра нито дума. За нея светлината угасна и тя падна в безсъзнание върху широката гръд на Менедем, притиснала към него страната си.

Военачалниците на спартанците мълком вдигнаха Таис и я повериха на грижите на Хезиона. Менедем беше мъртъв, а Еоситей глухо мучеше, въртейки глава, без да може да помръдне парализираните си крака и ръце.

Главният помощник на стратега, спартанец от знаменит род, се приближи до Еоситей, изтегли меча си и му го посочи. Според осветения от векове обичай лаконците винаги доубиваха смъртоносно ранените с тяхно съгласие, ако те бяха в съзнание. Стратегът помоли с очи да бъде убит и след миг той вече не съществуваше.

Хезиона свести своята господарка и я молеше да почака, докато заместникът на стратега им даде кола. Хетерата отстрани тиванката и скочи.

— Трябва да вървим. Нека доведат Салмаах! — отвърна тя на изплашения поглед на Хезиона. — Аз трябва да погреба Егесихора и Менедем, както древните герои на Елада. Сама! И това трябва да направя незабавно, докато са още красиви — шепнешком добави Таис. — Къде е Архимах, заместникът на стратега?

Хезиона все още задържаше господарката си, за да я попричеше и да прибоде дрехата ѝ. Таис намери в тълпата възбудени военачалници добре познатия ѝ Архимах, заместника на стратега, суров, възрастен воин, и се уговори с него за реда на погребението. А после с двама по-млади военачалници тръгна към града, след като изпрати Хезиона в дома на Егесихора със затворена кола. Вътре в нея върху купчина наметала бяха положили тялото на Златокосата и на Менедем. Архимах даде цял отряд, а търговецът на дървен материал изпрати тридесет роби с шестдесет каруци с трупи от ароматен кедър. Таис заплати за тях и за пет дънера арабски ароматни дървета, даде всичките си останали пари, половината от скъпоценностите и леглото си от абаносово дърво със слонова кост…

Разложението още не бе докоснало телата на двамата най-скъпи за атинянката приятели, и те лежаха един до друг на гигантска клада, съединени в смъртта, с глави на север, облечени в празнично облекло. Дорестите коне, убити, както са правили в древността, за да съпровождат Егесихора в нейния път по полетата с асфодели в Аид, лежаха отляво. Гривите им и лъскавата козина караха да изпъкват дългите коси на спартанката, които сякаш струяха надлъж по тялото ѝ и стигаха почти до стъпалата на босите ѝ крака. От дясната страна на Менедем положиха белите впрегатни коне, а в краката и на двамата поставиха колесницата.