Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Боговете проясняват мислите ми. Твоето нежелание да заминеш… Дай ми писмото! То е важно и за военния път на моя отряд.

— Най-напред ще го прочета аз. Махай се!

Тонът на Егесихора бе непреклонен. Еоситей отстъпи една крачка и хетерата за миг разтвори свитъка. Таис, която я наблюдаваше, видя как се изглади суровата бръчка между веждите ѝ и леката безгрижна усмивка на предишната атинска Егесихора пробягна по устните на другарката и. Тя пошепна нещо на Хезиона. Девойката отстъпи встрани, наведе се и подаде на спартанката тежък камък. Преди стратегът да се досети, Егесихора зави камъка с писмото и силно и ловко, не по женски го хвърли в реката. Свитъкът изчезна в дълбоката вода.

— Ти ще заплатиш за това! — каза стратегът под смеха и подигравките на мемфисците, които наблюдаваха тази сцена.

Еоситей понечи да я хване за ръката, но Егесихора се изплъзна и веднага се скри в тълпата. Военачалникът сметна, че е под достойнството му да преследва жена и надменно се запъти обратно в лагера, съпроводен от помощниците си. Таис и Хезиона догониха заруменялата Егесихора. Весела, със светнали от възбуда очи, тя изглеждаше толкова красива, че всички се обръщаха към нея.

— Какво пише? — запита атинянката.

— Неарх е в Навкратис. Предлага ми да отплувам да го посрещна или да го чакам в Мемфис. Преди това тук ще дойде Александър… — леко задъхана, каза Егесихора.

Таис мълчеше, разглеждаше приятелката си, като че ли не я познаваше. Слънцето бързо се спускаше зад стръмнините на Либийската пустиня, меката светлина на здрачния покой ясно бе очертал фигурата на Егесихора. Таис сякаш видя странна сянка, която беше хвърлила покривало на обреченост върху лицето на спартанката. Черни кръгове бяха легнали под очите ѝ, тъмни бразди бяха подрязали тънките ноздри и бяха засенчили очертанието на смелите устни. Като че ли другарката ѝ стана някак чужда, отдалечи се и застаря с десетки години. Таис въздъхна, посягайки към златните къдри на лакедемонката, разбрала, че това е само игра на сенките от бързия египетски залез и с облекчение въздъхна. Обхваната от веселие, Егесихора се разсмя, не разбирайки настроението на приятелката си. Смътно предчувствие на нещастие помрачи настроението на Таис.

— Миличка, ти трябва да изчезнеш за известно време — тя хвана под ръка приятелката си, — докато отплува спартанският отряд.

— Никой не ще дръзне, особено сега, под сянката на непобедимия — възрази Егесихора.

Таис не бе съгласна.

— Еоситей и неговите спартанци са хора с особено мъжество. Те не се страхуват нито от смъртта, нито от съдбата. Ако не искаш да отплуваш от Египет, свързана в трюма на някой кораб, съветвам те да размислиш. Ще ти намеря такова убежище, че никакви разузнавачи няма да те открият.

Егесихора отново се разсмя.

— Не мога да си представя, че главният стратег, закален воин, роднина на царя, ще може да мисли в такъв решителен час за жена, за хетера, па макар и толкова прекрасна като мен.

— Грешиш. Той иска всецяло да те владее. Именно затова, защото си прекрасна като богиня, обкръжена от всеобщо внимание и преклонение. Да се раздели с тебе, а още повече да те отстъпи някому, та ако ще и на самия Аргоубиец, за него е унижение, по-лошо от смърт. Неговата или твоята… Най-напред твоята, но не преди да си изпила до дъно чашата на униженията, с които ще ти отмъсти за надмощието ти над него и за непокорството.

Таис млъкна. Мълчеше и Егесихора, без да вижда нито минувачите, нито запалените факли на пристанището.

— Да идем в къщи при тебе — трепна тя, — трябва да напиша отговора.

— Какъв?

— Ще чакам тук. Страхувам се от кораби — моите съотечественици може да ме причакат на което и да е място преди Навкратис. Страхувам се да оставя конете си — къде да ги скрия? Още повече, че ти се съгласи да останеш тук с мен за известно време — и Егесихора силно прегърна вярната си приятелка от детски години.

Спартанката помоли Таис да напише с нейния четлив почерк кратък, изпълнен с любов отговор, сложи печат с изпратения от Неарх пръстен и зае от приятелката си два златни дарейка, за да накара пратеника веднага да тръгне обратно до следната станция.

Робът-градинар скри писмото в набедрената си препаска и веднага се затича в ксенона на пощенската станция, недалече от древната стъпаловидна пирамида на фараон Джосер.

Егесихора до късно очакваше завръщането на изпратения и едва когато узна, че пощенският пратеник се е съгласил да тръгне рано сутринта, се запъти за дома си с факли и двама силни спътници.