Иван Ефремов - Атинянката Таис

Едва ли някой в Мемфис би се осмелил да посегне на любимата на самия стратег, но нощем всички никтериди (прилепи) са еднакви.

Таис късно заспа и затова се успа повече от обикновено. Разбуди я Клонария, която се втурна с вик:

— Госпожо, госпожо!

— Какво се е случило? — Таис скочи от леглото си.

— Току-що идваме от пазара — припряно заразказва робинята — и там всички говорят само за едно, за убийството на пратеника, дошъл вчера от Делта. Намерили го на разсъмване пред вратата на станцията…

— Бързо извикай Хезиона! — прекъсна атинянката Клонария.

Хезиона дотича от градината и веднага бе изпратена със заповед да доведе Егесихора. Таис заповяда да приготвят широки бели египетски наметала и да сложат юзда на Салмаах. Облякла къс хитон за езда, тя нетърпеливо се разхождаше по терасата, докато чакаше приятелката си. Най-после, разтревожена от забавянето, заповяда на Клонария да изтича до Егесихора. Дребна работа беше за якото момиче разстоянието от четвърт схен. Когато запъхтяната робиня се върна сама, Таис разбра, че опасенията ѝ се сбъдват.

— Хрисокомата и «Родената от змия» са заминали заедно с четворката — съобщи Клонария.

— Накъде?

— Никой не знае. Ето по този път. — Робинята посочи на юг.

Егесихора явно бе решила да скрие своите скъпоценни коне в градината, близо до гробищата на древните царе край пресечената пирамида. Собственик на градините беше елин по баща и един от верните поклонници на Златокосата.

Таис се метна на Салмаах и изчезна сред праха, преди робинята да успее да продума.

Западните скали се спущаха до самата река. Като ги заобиколи, Таис рязко спря Салмаах. Иззад храстите се появи четворката на Егесихора и бавно се приближаваше към нея. Един поглед бе достатъчен — станало бе нещо страшно!

Приведена над арбилето — предната страна на колесницата, стоеше Хезиона с клюмнала глава. Косите ѝ бяха разрошени от вятъра, хитонът смъкнат, оголил рамото ѝ. Като подкара Салмаах напред, Таис съвсем ясно разбра, че прашните златисти къдрици, развявани от вятъра между прорезите на дясната страна на колесницата, са краищата от косите на другарката ѝ. Като отиде по-близо, тя видя заления с кръв хитон на Хезиона, тъмни петна върху жълтата боя и страшните, бавно падащи капки в прахта зад конете.

Хезиона, по-бяла от атинските стени, бе навила юздите върху издадената арбила, която поддържаше горния процеп на стожера. Момичето почти не управляваше конете, само ги задържаше. Салмаах се теглеше встрани от колесницата, подушила кръв и смърт. Таис скочи от кобилата, хвърли поводите и бежешком догони колесницата. Егесихора лежеше, опряла хълбок на арбилата, ниско свела натежалата от косите ѝ безжизнена глава. Прескачайки през краката на спартанката, Таис прегърна изпадналата почти в безсъзнание Хезиона, пое поводите и спря квадригата.

Хезиона дойде на себе си. С мъка отваряйки устни, тя едва промълви:

— Не бива. Отзад идат убийците!

Таис не отговори, наведе се над милата си приятелка, повдигна главата ѝ, видя безцветните устни и блестящите през полупритворените клепачи изцъклени очи. Широката рана под лявата ключица, нанесена отгоре с бойно копие, бе смъртоносна. Таис извърна още топлото и гъвкаво тяло на приятелката си настрани, положи я на дъното на колесницата. За миг и се стори, че Егесихора, жива и невредима, се е свила удобно на кълбо и е заспала по пътя. Изтръгналото се ридание разтърси цялото тяло на атинянката. Преодоляла мъката си, Таис се зае с Хезиона. По десния ѝ хълбок минаваше дълъг разрез от нанесения удар. Убиецът не бе попаднал в целта и бе разсякъл само кожата и горната част на мускулите, обаче кръвта продължаваше бавно да се стича по бедрото на широка, ивица. Таис пристегна раната с покривалото си за глава и подкара конете, като подсвирна на Салмаах, която със ситен тръс тръгна до тях. Стигнаха до ручей чиста вода, без да разменят нито дума с Хезиона. Таис даде на девойката да пие, изми лицето и окървавените ѝ ръце и замря в размисъл. Хезиона искаше да каже нещо, но не посмя да наруши мълчанието ѝ. Лицето на хетерата, изкривено от скръб и отчаяние, ставаше все по-застрашително и същевременно странно се проясняваше.

Внезапно Таис тръгна към колесницата, огледа я, поправи изкривилия се кринон — халката на процепа. Хезиона я последва, но Таис мълком и посочи Салмаах. Хезиона вече се беше посъвзела и неочаквано леко възседна коня. Оправяйки юздите, Таис хвърли поглед към тиванката и се убеди, че може да се държи на седлото. Зад тях по правата част на пътя се показаха подозрителни, препускащи със ситен тръс фигури в бели египетски наметала. Таис се усмихна зло и нададе пронизителен вик. Конете бясно препуснаха. Изплашена Салмаах отскочи встрани и едва не изтърси Хезиона. Тиванката легна върху гърба ѝ, вкопчена за гривата. Таис препускаше лудешки, както никога не би направила дори в присъствието на Егесихора, която някога я бе учила да управлява четворка.