Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Какво лошо има в това? Учат ги на мъжествена свирепост в отношението им към роби. Да потискат у робите дори мисълта за освобождение.

— И робовладелецът е роб, по-лош от илотите!

Егесихора сви рамене.

— Отдавна съм свикнала с атинското волнодумство, но вие ще си платите за него!

— Спарта ще падне по-рано като остарял лъв и ще стане храна на гадните хиени.

— Спорим за военни и държавни работи, като че ли сме мъже — нетърпеливо каза Егесихора, — и ти не отговаряш на молбата ми. Остани заедно с Менедем и с мен до идването на македонците. Те нищо няма да направят на твоя любим. Мога да гарантирам за него.

— Аз също ще мога да го опазя.

— Тогава направи това за мен!

— Добре, ще склоня Менедем!

Лакедемонката щеше да задуши приятелката си в яките си прегръдки, покривайки смуглите ѝ страни с целувки на благодарност.

Катастрофата както винаги се разрази неочаквано като гръм.

Двете приятелки се разхождаха по крайбрежната улица, свикнали с възхитените възгласи на срещаните граждани и гражданки, които се стичаха към реката в меката надвечер в края на египетското лято.

Пълноводният Нил течеше по-бързо. По размътените му води сновяха по-малко лодки за развлечение, отколкото при маловодие.

Менедем беше останал на пост в спартанския лагер. Вместо него на една крачка зад Таис ситнеше Хезиона, прикривайки лице от нескромните погледи с една гънка на копринената кърпа на главата си. Безкрайната процесия от пешеходци бавно се движеше в две посоки, оглеждайки мемфиските знаменитости. Тук се обличаха несравнимо по-скромно, отколкото в Атина и особено в богатите градове Ма малоазийското и сирийското крайбрежие. След двете приятелки, привличайки вниманието с ръста си — повече от четири лакти, шествуваше Еоситей, съпроводен от трима грамадни лохагоси — началници с високи гребени като четки от конски косъм, които стърчаха над тълпата като някакви страшни богове. Не се мяркаха нито египетски, нито персийски войници.

Там, където Нил заобикаляше старата дига, която служеше за поставяне на подвижен мост, крайбрежната улица се разширяваше в голям площад, засаден с големи дървета. Две палмови алеи се разделяха в западната страна на площада, украсена с два блестящи полирани обелиска.

По дясната алея се вдигаше прах. Насреща препускаше конник със син плащ на ангареон — персийската конна поща. На копието му висеше снопче коса по подобие на лъвска опашка, което означаваше, че е изпратен със специално поръчение. Конникът спря коня между обелиските и започна да се вглежда в разхождащата се тълпа. Опитният му поглед бързо намери тогова, който му трябваше. Слезе от коня и с несръчна походка на човек, който прекарва живота си в езда, тръгна напряко през хорския поток и спря пред хетерите, небрежно разбутвайки любопитните. Егесихора побледня така, че Таис се изплаши за приятелката си и я прегърна, привличайки я към себе си с познатия жест на покровителство. Синият вестител ниско се поклони.

— Идвам от дома ти, господарке. Там ми казаха, че ще те намеря на разходка край реката. Кой ли може да се измами, като те зърне? Ти си Егесихора, спартанката!

Хетерата мълком кимна, като облиза устните си.

Пратеникът измъкна от пояса си плик от тънка червена кожа.

— Неарх, критянинът, началник на флотата на божествения Александър, ти изпраща това писмо и иска незабавно отговор.

Егесихора пое мъничкия плик и нерешително го стисна с тънките си пръсти. Таис ѝ дойде на помощ.

— Къде може да те намери човек довечера за отговор и награда?

Пратеникът съобщи ксенона на пощенската станция, където бе отседнал, и Егесихора с жест на ръката си го освободи. Точно навреме. Еоситей направи опит да вземе писмото, но Егесихора отстъпи, скривайки кожения свитък под пояса на хитона си.

— Хей, я ела! — завика стратегът след отдалечаващия се пратеник.

Човекът със синия плащ се обърна.

— Отговаряй, откъде е писмото? Кой те е изпратил? Или ще те заловя и под ударите на бич ще кажеш всичко.

Пратеникът почервеня, отри изпрашеното си лице с края на плаща.

— Военачалнико, ти ме заплашваш въпреки обичая и закона. Писмото идва отдалече, от могъщ човек. Всичко, каквото зная, са онези думи, които трябваше да кажа, когато давах свитъка. Ще трябва да препускаш много парасанги през десетки пощенски статмоси [6] Станции. , преди да узнаеш откъде е изпратено писмото на златокъдрата.

Еоситей се опомни, освободи пратеника и се доближи плътно до Егесихора. Той гледаше изпод вежди с тежък и зъл поглед.