Иван Ефремов - Атинянката Таис

Хезиона в това време приготвяше дъхаво питие с любимия на Таис мирис на ирис и нейрон. Тънкоперестите листа на нейроца с техния остър мирис на възгорчива свежест тук в Египет можеха да бъдат доставени в изобилие. В Елада те се развиваха само за кратко време през месец елафеболион.

Превръщането на Таис в гладка като статуя и дъхава жрица на Афродита бе прекъснато от идването на ликуващата Егесихора, която разцелува приятелката си, но конете я чакаха и тя избърза, с обещанието да дойде да нощува…

Пламъкът на люкносите [5] Светилник във форма на чаша или кана. , приглушен с пластинка жълт оникс, осветяваше спалнята със слабо златисто блещукане. До леглото гореше нощна лампичка и ясният профил на Таис на този фон изглеждаше на Егесихора като изрязан от тъмен камък. Таис вдигна високо ръка и блесналият пръстен привлече вниманието на спартанката.

— Ти го носиш отскоро. Кажи от кого ти е подарък — каза Егесихора, разглеждайки гравирания камък.

— Не е подарък, а знак! — възрази Таис.

Спартанката насмешливо подсвирна.

— Всички аулетриди носехме такива знаци. Беше удобно. Обърнеш върха на триъгълника надолу — всеки разбира: заета. Върхът към тебе — свободна. Наистина пръстените бяха бронзови и камъкът — синьо стъкло.

— А рисунката същата ли е? — лукаво се усмихна Таис.

— Същата — триъгълникът на Великата Богиня… Не, нашите бяха тесни, по-остри. На твоя пръстен широко са разтворени страничните линии като на Астарта. И освен това камъкът е правилен кръг. А ти разбираш ли смисъла на този знак?

— Не съвсем — с нежелание отговори Таис, но Егесихора не я слушаше и вдигна глава. Някъде от дълбочината на къщата долитаха слаби звуци, лееше се печална мелодия.

— Хезиона — поясни атинянката — сама си направи сиринкс от тръстика.

— Странна е тя. Защо не я омъжиш, ако не искаш да я учиш за хетера?

— Трябва да се опомни от целия този ужас, от насилията и робството.

— Докога ще се опомня? Време е!

— Различните хора се лекуват различно време. Защо ѝ е да бърза? Когато Хезиона стане истинска жена и се влюби, ще изгрее нова красива звезда. Пази се тогава, златокоса!

Егесихора презрително се усмихна.

— Та с мен ли ще съперничи твоята нещастна тиванка?

— Всичко става. Нали скоро ще дойде тук войската на Александър…

Егесихора изведнъж стана сериозна.

— Легни до мене, лице до лице, та никой да не подслушва!

Спартанката разказа на приятелката си това, което беше вече известно: Еоситей се кани да напусне Египет. Стратегът на спартанците иска Егесихора да замине с тях. Той не иска и не може да се раздели с нея.

— А ти?

— Дойде ми до гуша със своята ревност. Не искам да се деля от теб и искам да дочакам Неарх.

— Ами ако Неарх отдавна те е забравил? Тогава какво ще правиш?

— Тогава… — Лакедемонката загадъчно се усмихна, за миг скочи от леглото и се върна с малка кошничка, изплетена от листа на финикова палма. С такива кошнички богатите ходеха на пазар да купуват козметика. Егесихора седна на края на леглото, подви крака, възпети от мемфиските поети като «изваяни от сребро», и извади сандъче от непознато на Таис дърво. Любопитна, тя също седна и докосна с пръсти гладкия сивкав капак.

— Дървото е нартекс, в чийто ствол Прометей донесъл от небето огън на хората. Александър има цяла ракла от нартекс. В нея пази препис от «Илиада», поправена от твоя приятел Аристотел. — И Егесихора весело се разсмя.

— А кой избяга от Атина заради този приятел? — отвърна на предизвикателството Таис — Но откъде са ти известни такива подробности за Александър?

Спартанката мълчаливо извади от сандъчето лист папирус, изписан от двете страни със ситния старателен почерк на Неарх.

«Неарх, син на Мерион, изпраща пожелания за здраве на Егесихора и добавя следното…» — Спартанката изсипа на кревата шепа скъпоценни камъни и два обковани със злато флакона от искрящо «тигрово око».

Знаменитите хетери разбираха от скъпоценности не по-зле от бижутерите. Таис освободи лампиона от ониксовата пластинка и другарките се надвесиха над подаръка. Огненочервените пиропи («огнени очи»), огромен рубин с шестолъчна звезда отвътре, наситено син «царски» берил, няколко светловиолетови хиацинта, два едри розови бисера, странен плосък бледолилав камък с метален блясък, какъвто хетерите не познаваха, златисти хризолити от Еритрейско море. Неарх разбираше от скъпоценни камъни и бе направил наистина царски дар на своята любима, толкова отдавна разделена от него.