Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Егесихора?

Устните на хетерата затрепераха, очите ѝ се насълзиха. Като сдържа дъха си, тя наведе глава. Така стояха те един пред друг мълчаливи. Ръцете на Неарх мачкаха гривните от меко злато на китките ѝ. Най-сетне Таис се съвзе, повика Хезиона…

— Седни, изпий едно вино.

Неарх послушно, с непривична за него мудност се отпусна в едно тежко кресло с резба, машинално си наля неразредено вино.

Хезиона смутена, с наведени очи донесе сандъчето със скъпоценностите на Егесихора, което беше останало у Таис.

Критянинът трепна, когато видя своите дарове. Таис задържа Хезиона, която искаше да излезе, и я подтикна към Неарх.

— Тя е свидетелка на последния час на Егесихора! Разказвай!

Хезиона се заля в сълзи, свлече се на килима, но бързо се съвзе и доста свързано разказа на Неарх всичко, което той искаше да узнае.

Изпод притворените клепачи на младия началник на флота се търкулнаха няколко сълзи. Критянинът седеше неподвижен, само отпуснатата на страничната облегалка на креслото ръка потрепваше, а тънките пръсти стискаха шията на изваяния лъв. Поддавайки се на внезапен порив, Хезиона се надигна от килима и притисна бузата си към тази ръка. Неарх не я отдръпна, а протегна другата си ръка и започна да милва косите на тиванката, полуобърнат към Таис, която допълваше нейния разказ.

— И моят Менедем отиде да придружава Егесихора в подземията на Аид… — Таис се разплака.

— И проклетият Еоситей е също там! Ех, спартанци! — глухо с омраза и заплаха възкликна Неарх и стана.

— Егесихора също е лакедемонка! — тихо възрази Таис и критянинът не можа нищо да каже.

— Утре на разсъмване ще принеса жертва в нейна памет. Каня те — каза Неарх след кратко мълчание. — И тебе — обърна се той към Хезиона. — Ще изпратя колесница или носилки…

— Добре — отвърна Таис и за двете, — но ти забрави това. — Тя поднесе сандъчето на Егесихора.

Неарх отстъпи една крачка, отстранявайки с ръка сандъчето.

— Не, не бива. Давам го на тази, която е изтръгнала Егесихора от убийците, на твоята приятелка.

Разтърсена от вълнение, Хезиона стана пурпурночервена.

— Какво ти е, навархо? Нима може да се даряват толкова скъпи неща на бедна девойка, та аз не съм робиня само поради добрината на господарката си! Не мога да приема това!

— Вземи! За спомен от ужасния час, преживян заедно с моята скъпа златокоса. А остави на мен да преценя твоите достойнства!

Хезиона неуверено погледна Таис. Хетерата вдигна вежди — един вид трябва Да приеме, и тиванката ниско се наведе, поемайки сандъчето от ръцете ѝ, под тъжния поглед на критянина.

Неарх се спря на прага.

— Имам поръчка за тебе устно от Птолемей. Още първия ден той те потърси. А сега отплава с Александър по море. Не те е забравил. Ако искаш да видиш него, Александър и Хефестион, ще отплаваме заедно. Аз чакам пратеник от Залива на героите и трябва да се присъединя към Александър. Нашият божествен пълководец и приятел иска да основе нов град — може би бъдещата столица на своето царство. Има едно подходящо място там, където преди едно хилядолетие имало критско пристанище.

— Къде е това? — заинтересува се Таис.

— На крайбрежието… Оттук трябва да се отплава в Навкратис и по-нататък към Канопус, после покрай морския бряг на запад. Впрочем ти знаеш това място от Омир: жилището на морския старец Протей.

«Сред морето, сред шумни вълни, има остров, разположен срещу Египет. Жителите там го наричат Фарос» — веднага си спомни Таис и речитативно го изпя.

— Да, Фарос. И това Омирово място особено се харесва на Александър. Нали знаеш колко обича той Омир. Е, добре, тръгваме ли?

Таис се смути.

— Голям ли е твоят кораб?

Неарх за първи път през цялата вечер се усмихна.

— Най-големият ми кораб стои на площада в Тир пред главния храм. В знак на победата. Също както и обсадната машина на Деиад, началника на всички Александрови техници, в знак на победата е поставена вътре в храма на Газа.

Таис плесна с ръце от възхищение.

— Защо ти е да знаеш размерите на моя кораб? — продължи критянинът. — Ще ти дам отделен кораб, два, три, колкото искаш.

Може би за първи път атинянката почувствува могъществото на младия македонски цар и на неговите не по-малко млади помощници.

— И така, ти си съгласна да отплуваш за Фарос? Но защо ти е голям кораб? Тук имаш по-малко имущество, отколкото в Атина. — И Неарх обгърна с поглед небогатата обстановка в скромния дом на Таис.

— Трябва да взема със себе си моя кон — стеснително отговори Таис, — не мога да се разделя за дълго време с него.