Иван Ефремов - Атинянката Таис

Гърците в Мемфис, особено младежите, се развълнуваха при идването на двете красавици от Атина. Поети, художници и музиканти се опитваха да завоюват сърцето на Таис, посвещавайки и стихове и песни, молейки я да им стане модел, но атинянката се появяваше навсякъде или заедно с Егесихора, или съпровождана от срамежливия великан, само при погледа на когото изчезваше всяко желание за съперничество с него. А царствената спартанка здраво се бе свързала с началника на лаконските наемници и не се увличаше от нищо освен от своите нечувано бързи коне. Тук за първи път виждаха жена, която управлява тетрипа. Младите египтянки се покланяха на Егесихора почти като на богиня, виждайки в нея олицетворение на онази свобода, от която те бяха лишени дори в най-знатните домове.

Таис понякога се съгласяваше да участвува в симпозиуми като танцьорка, но ги напущаше, когато компанията ставаше буйна от сладкото вино на Абидос. Много често тя излизаше от Мемфис, за да иде в прочути градове или храмове, бързаше да се запознае със страната, която с много легенди и приказки блазнеше елините още от детинство. Не бързаше да си намери богат любовник и харчеше парите си за пътешествия из страната с безгрижие, което учудваше Егесихора и Хезиона, продължаваща да се счита робиня на Таис.

Мнема, майката на всички музи, бе прибавила за Таис към даровете на Афродита великолепна памет. Памет, която побираше в себе си всички подробности от света, неизбежно пораждаща любознателност като тази, която имаха знаменитите философи на Елада. Новото и необичайното посрещаха Таис на всяка крачка и все пак първото ѝ впечатление от страната не се промени и за учудване упорито възкресяваше в паметта ѝ едно от ярките видения от далечното детство.

Майка ѝ беше я завела в Коринт да я посветят на храма на Афродита и да я дадат в училището за хетери. В града, разположен в подножието на голяма планина, бе много горещо. На малката Таис много ѝ се пиеше, когато се изкачваха с майка си към горната част на Коринт. Завинаги запомни дългата тясна галерия — която водеше към известния в цяла Елада свещен извор. Вътре в едва засенената галерия духаше слаб ветрец, а от двете страни високото слънце изливаше по каменистите склонове море от светлина и жега. Отпред под кръгъл покрив, поддържан от двойни колони, нежно ромонеше и се разливаше бистра и студена вода. А по-нататък, зад басейните, където започваше стръмно планинско разклонение, отразената светлина заслепяваше очите. Горещината и задухата от напечените скали бяха по-силни от влажното дихание на извора.

Ето я и Египетската галерия от вода и зеленина между двете огнено горещи пустини, простираща се на десетки хиляди стадии — огромно пространство за малките държави на Елада. Градини, храмове, храмове и градини, ниви, близо до водата, а от външния западен край на тази ивица живот безкрайни некрополи — градове на мъртвите — с безчетни гробове. Тук няма паметници, но затова пък се строят домове за покойниците: с размери на обикновено човешко жилище за богатите и знатните, с размери на кучешка колиба — за бедните и робите. А трите царски гробници — пирамиди с титаническия сфинкс на седемдесет стадии на юг от Мемфис — просто поразяваха въображението. Таис много бе слушала за гробниците на фараоните, но не можеше дори да си представи тяхното истинско величие.

Геометрично правилни грамади, облицовани с огледално полирани камъни, поставени толкова плътно, че следите на шевовете между отделните блокове бяха едва забележими. В утринните часове всяка от големите пирамиди отпращаше в сивкавото небе вертикална колона розова светлина. С постепенното възхождане на слънцето огледалните страни на каменните грамади горяха по-ярко, докато по пладне пирамидата се превръщаше в звезда — средище на четири ослепителни лъчисти потока, които бликаха светлина над равнината по всички посоки. При залез над гробниците на фараоните се издигаха широки ивици червен пламък, пронизващи лилавото вечерно небе. Под тях като наточени огнени остриета горяха ръбовете на гробниците на царете-богове на Черната земя, както египтяните наричаха своята страна. Тези с нищо несравними творения сякаш бяха създадени от ръцете на титани, макар знаещи хора да уверяваха Таис, че пирамидите са построени от най-обикновени роби.

— Ако човек здраво го бият — цинично усмихвайки се, казваше хелиополският жрец, който познаваше историята, — той ще направи всичко, което ще изглежда невъзможно за неговите потомци.