Иван Ефремов - Атинянката Таис

Не е чудно, че смелата хетера с трепет влезе в безкрайните анфилади от стаи на Лабиринта, който достигаше до бялата пирамида, двойно по-малка от мемфиските. Огромен коридор разделяше Лабиринта на две половини. Стените му бяха украсени с удивителни рисунки, чиито ярки бои никак не бяха избледнели в течение на петнадесетте века. Тук нямаше познатите канонически фигури на богове и фараони, които приемат даровете, убиват враговете си, унижават пленниците. Вместо тях имаше съвсем естествени битови сцени, нарисувани поразително живо и изящно: лов, риболов, къпане, гроздобер, животни на паша, танци и празнични сборища с музиканти, акробати и борци.

С една дума, Таис се беше намерила в Египет от онова време, отразено от даровити художници по заповед на мъдрия цар.

Таис, Менедем и Хезиона неуморно бродеха от зала в зала между бели колони, изпъстрени с релефни изображения в обичайния египетски стил, по украсени коридори, по стаи с фризове и орнаменти с необикновена красота — сини зигзаги, бели и лилави шарки, подобни на грубо изтъкани пътеки с още по-сложни пъстроцветни рисунки. Уморените очи не можеха да се ориентират сред изкусно сплетените спирали, извивки на колела с дванадесет спици, приказни лотоси с червени чашки на високи стъбла. Умело направените прорези по каменните плочи на таваните допускаха достатъчно светлина, така че в горните помещения на Лабиринта нямаше нужда от факли. Според думите на преводача долните помещения на Лабиринта повтаряли горната част на храма и там се пазели мумиите на свещените крокодили и имало особено интересни старинни светилища, изписани с изображения на сега изчезнали вече животни — гигантски хиени — бории и еднороги. Свещеникът, който ги развеждаше в Лабиринта, не им показа долните помещения, като обясни това със старинна забрана: там не пускаха чужденци. Денят започна да гасне. В залите и особено в коридорите стана тъмно. Време беше да се излезе от тази постройка с хиляда стаи. Жрецът ги поведе към изхода и уморените пътешественици на драго сърце го последваха. Близо до северната главна стълба, където от широките отвори, на стената свободно проникваше вечерна червеникава светлина, Таис се спря да разгледа релефното изображение на млада жена, изсечено в жълтеникавия камък с необичайно дори за Египет изкуство. Облечена в много тънко прозрачно облекло, завързано на възел под разголената ѝ гръд, жената държеше неизвестен музикален инструмент. В обкръженото ѝ от гъста мрежа схематично изобразени коси лице безсъмнено имаше етиопски черти и същевременно такова благородство, каквото Таис не беше виждала дори у знатни египтянки. Докато хетерата мислеше към кой народ да причисли древната музикантка, спътниците ѝ бяха отишли напред. Леко докосване до голата ѝ ръка я накара да потрепне. От полумрака на тъмния проход едва се бе подала жена с обичайната за египтянките бяла платнена стола — дълга дреха. Зад нея стоеше жрец с огърлица от сини порцеланови и златни мъниста. Той тръсна остриганата си глава и прошепна на завален език: «Долу там може, аз ще водя.» Таис се приближи до жената, кимна ѝ, че е съгласна, и се обърна да повика Менедем и Хезиона — те бяха стигнали до края на коридора. Обаче не успя — изотзад я стиснаха силни ръце, запушиха с парцал устата ѝ, заглушиха вика ѝ и я понесоха. Таис се бореше отчаяно, но я подхванаха други, извиха ръцете ѝ, свързаха я с ивици от разкъсаното ѝ облекло и тя се остави без съпротива да я мъкнат по-нататък. Похитителите явно знаеха пътя и тичешком бързаха в непрогледната тъмнина, без да имат нужда от факли…

Слаба светлина едва разсейваше мрака отпред, замириса на влажна трева и на вода. Най-после махнаха парцала, който я задушаваше, и я доведоха до каменна стена. Наблизо, не по-далеч от петнадесет метра, в последните лъчи на вечерната заря блестеше неподвижна тъмна вода. Добила възможност да говори, Таис гневно и с учудване питаше похитителите на гръцки и на развален египетски език какво искат от нея. Но тъмните фигури — те бяха шест, все мъже, с неразличими в слабата светлина лица, упорито мълчаха. Жената, подмамила Таис, бе изчезнала някъде.

Изправиха на крака атинянката до самата стена, развързаха я и едновременно смъкнаха последните остатъци от облеклото ѝ. Таис опита да се брани и получи удар в корема, от който дъхът ѝ секна. Похитителите развързаха звънтящите предмети, които носеха със себе си — тънки, но яки каиши с токи като на конска сбруя. Привързаха китките на Таис за зазиданите в стената пръстени на височина на гърдите, обвиха кръста ѝ, прекараха каишите между краката ѝ и ги завързаха за скобите зад нея. Изумена, хетерата отново започна да ги пита какво ще правят с нея.