Иван Ефремов - Атинянката Таис

Таис най-много се учудваше на звероподобието на боговете. И то у един народ, пред чиято мъдрост и тайни знания елините се прекланяха! Тя знаеше, че в Саис са се учили големите мъдреци на Елада — Солон, Питагор и Платон. И Херодот беше почерпил много знания в Египет. Но как можеше един жител на Египет да се прекланя пред чудовища като крокодил — просто и гнусно животно? Нима не може да се изрази характерът на бога другояче, а не като се постави на човешко тяло глава на чакал или ястреб? Ако египтяните не бяха толкова умели художници, човек можеше да помисли, че не знаят други начини да изразят духа на божеството.

Ала скоро Таис видя и живо божество — свещения бик Апис, въплъщение на Птах — върховния бог на Мемфис. Като се ръководеха от двадесет и девет признака, жреците издирваха Апис сред хиляди бикове, които мирно пасяха по ливадите на страната, и му отдаваха божествени почести чак до смъртта му. След това търсеха ново въплъщение, а умрелия балсамираха също както другия жив бог — фараона. Мумиите на свещените бикове погребваха в огромен храм — «Серапейон», пазен от стотици каменни сфинксове.

По таблиците, изписани по стените на погребалните камери, може ще да се проследят множеството поколения на богове-бикове от толкова стари времена, че «Серапейон»-ът беше почти наполовина засипан от пясък.

И сега в Мемфис процъфтяваше почитането на черния бик с бяло петно на челото. Местните гърци се опитваха да очовечат култа на Апис, сливайки го в едно божество с Озирис под името Серапис. Религията на елините беше се откъснала доста от първобитното почитане на зверове-богове, дори на Крит, който по древност съперничеше с Египет, гигантски свещени бикове бяха почитани само като символи на Посейдон. Убиваха ги, пренасяха ги в жертва на олтарите или на игрищата. В Египет пък Апис беше считан за истинско божество, както и отвратителният крокодил или папуровата котка, която вие нощем. Всичко това бе несъвместимо с утвърдената вяра в собствената мъдрост на египтяните. Атинянката дръзна да изрази своите съмнения пред главния жрец на Птах на приема, устроен в нейна чест от елинските почитатели на Серапис. В разгара на спора тя доста остро изказа отвращението си към Себек, обоготворения крокодил. Присъствуващите при спора двама служители на този бог възнегодуваха. А Таис се засрами. В Коринт я възпитаваха да уважава религиите на източните страни. Само че преживените в Атина години посяха у нея презрение към всичко чуждо и неразбираемо за елините. Таис не можеше и да подозира колко тежко ще трябва да плати за това неподобаващо ѝ изразяване на атинското превъзходство над цялата останала Ойкумене.

Скоро след това Таис реши да отиде в нома Бяла Антилопа в горното течение на Нил, за да види второто чудо на света, описано от Херодот — Египетския лабиринт. Приятелката ѝ решително се отказа и Таис потегли, съпроводена от Хезиона и верния Менедем, пуснат от стратега по молба на Егесихора.

Те не плаваха дълго — само четиридесет стадии нагоре по реката и около стотина — по канала към прочутото езеро Мерид. По това време на годината съединителният канал и ръкавът на реката се изпълваха с тиня и пътят ставаше непроходим. Таис и спътниците ѝ се принудиха да напуснат кораба и да се промъкват по плитчината с лека лодка, лавирайки между тръстикови храсталаци.

За щастие есенно време липсваха комари — бичът на речните храсталаци и езерата в Египет.

Специално наетият за пътешествието преводач — мемфиски грък, тревожно се озърташе, твърдейки, че в околностите на Крокодилополис има много зухоси — въплъщения на бог Себек, някои от които са дълги по двадесет лакти. А два сиви крокодила по тридесет лакти живеят тук от незапомнени времена.

Менедем наивно попита защо след толкова години не са убили вредните чудовища. Той научи, че ако по време на неочаквано намаляване на водата загиват крокодили, особено младите, затъвайки в засъхващата тиня, труповете им се балсамират. Цели складове от крокодилски мумии се пазят в особени помещения в храмовете на Себек в Крокодилополис, древния Хетеп-Сенусерт, и дори в Лабиринта.

Колкото и да бързаха лодкарите да заведат пътниците по-рано в Лабиринта, за да го разгледат, преди да се стъмни, те стигнаха там едва по пладне. Тук, на свещената земя не се позволяваше на чужденци да пренощуват, разрешаваха им да отсядат само в ксенон — гостоприемница — на осем стадии на север на същия провлак между блатото и реката, където бяха Лабиринтът и двете пирамиди. Ученият жрец от Хераклеополис беше казал на Таис, че Аменемхет Трети е изградил Лабиринта като погребален храм за себе си. Великият фараон умрял според изчисленията на жреца четиристотин години преди разрушението на Кносос и възцаряването на Тезей в Атина, шест века преди Троянската война и хиляда и петстотин години преди раждането на Таис.