Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Най-големите постройки са в Египет — значи, хората тук са ги биели по-силно, откъдето и да е — ядовито каза Таис.

Жрецът остро я погледна и присви устни.

— Нима елините не бият своите роби?

— Бият ги, разбира се. Но този, който много бие, има лоша слава!

— Ти искаш да кажеш, жено… — започна жрецът.

— Нищо не искам! — бързо възрази Таис. — Всяка страна си има свои обичаи и човек трябва дълго да живее в нея, за да ги разбере.

— И какво не разбираш ти?

— Голямата сложност на властта. У нас всичко е просто: или си свободен, или си роб. Ако си свободен, то или си богат, или си беден, прославен или с изкуство, или със знание, или с военна и атлетическа доблест. А при вас всеки свободен е с някаква си степен по-високо или по-ниско от другиго. На един е позволено нещо, на другиго по-малко, а на трети — съвсем нищо и всички са изпълнени със завист, всички са затаили обидата си. Струва ти се, че тук има само роби, затворени между две пустини като в голяма клетка. Аз почти не срещнах хора, които да са били в други страни на Ойкумене. Наистина тук съм отскоро…

— Ти, елинке, си наблюдателна, дори прекалено — в думите на жреца, който говореше гръцки с леко мляскане, се мярна заплаха. — Аз по-добре да си отида…

Храмовете на Египет поразиха въображението на Таис с резкия си контраст е Елада.

Всеки гръцки храм, с изключение може би на най-древните, беше издигнат на високо място, открит, лек и светъл, той сякаш литваше в пространството, в морето и небето. Статуите на богини, богове и герои привличаха погледите с вълшебството на красотата. Границата, която отделяше боговете от простосмъртните, изглеждаше съвсем тънка, незабележима. Струваше ти се, че боговете се навеждат над тебе и слушат внимателно молбите ти и ей сега ще слязат от своите пиедестали, както в ония легендарни времена, когато те са дарявали с внимание всички хора — и земеделците, и войниците, а не са общували само с жреците като сега.

Храмовете на Египет! Мрачни, притиснати от дебели стени, по-често от масивни колони, изпъстрени и покрити с много рисунки и знаци. Светилището е скривало от просторите на небето и земята, от вятъра и от облаците, от ромона на ручеите и плисъка на вълните, от човешките песни и гласове. Мъртвешко и страшно мълчание цареше в храмовете, които неусетно преминаваха в подземия. С всяка стъпка чезнеше умиращата светлина, сгъстяваше се мракът. Човек като че ли потъваше в тъмнината на минали векове. Докато в храмовете на Елада само една граница отделяше простосмъртния от обитателите на светоносния връх на Олимп, то тук ти се струваше, че има само една стъпка до царството на Аид, където от незапомнени времена в тъмнината бродят душите на умрелите. Това усещане на безкрайната нощ на смъртта потискаше младата жена. Таис бързаше да излезе навън при светлината и живота. Редици страшни в своето еднообразие статуи на лъвове с човешки очи или овчи глави пазеха храмовете и дворците. Образът на сфинкса, ужасната мъчителка от легендите на Елада тук в Египет беше приела мъжки образ, беше станала любим символ на власт и сила. Не само сфинксовете — всички богове на Египет, дори и най-висшите, имаха образ на зверове и птици, странно съчетали човешки и животински черти. Таис и по-рано беше виждала египетски амулети, статуйки и скъпоценни украшения, но винаги мислеше, че египтяните са искали да предадат с образа на животното само особеното предназначение на талисмана или на малката дреболия. В действителност излезе, че образите на боговете само в редки случаи имаха човешка външност. Много по-често вярващите се прекланяха пред полухора-полузверове или птици, понякога карикатурно уродливи като хипопотамообразния Туерис. Хипопотамите и крокодилите вдъхваха страх и отвращение на Таис и атинянката считаше недостойно да им се отдават божествени почести. Не бяха красиви и Анубис с глава на чакал, Тот с дълъг клюн на Ибис, злата лъвица Сехмет, кравата Хатор, овчето въплъщение на Хнум. Къде по-величествено впечатление правеха огромните статуи на хищни птици — ястреба Ра и сокола Хор, както ги изобразяваха в най-стари времена. Сложната йерархия на боговете тъй си и остана неразбираема за атинянката, както и многобройните чинове и звания по сложната стълбица на обществените отношения на египтяните. Във всеки що-годе значителен град начело стоеше местен бог, а големите храмове, които владееха много земя и много роби, също така отдаваха предпочитание на едно от множеството божества, които в течение на хилядолетното съществуване на страната много пъти сменяха или губеха своето челно място.