Иван Ефремов - Атинянката Таис

Менедем втикна огромното весло по-дълбоко в отвора на клина, така че широката му страна да застане перпендикулярно на борда. Пред учудените погледи на всички, намиращи се на палубата, Таис смъкна дрехите си, мина отвън до околовръстната греда, като се държеше за плетената стена, стъпи на веслото, постоя малко, приспособявайки се към ритъма на люлеенето, и изведнъж се отблъсна с ръка от борда. С ловкостта на финикийска въжеиграчка Таис забалансира по веслото, изтича със ситни стъпки до края и скочи във водата, потъвайки дълбоко в тъмноцветна гъста вълна.

— Тя се е побъркала! — викна Еоситей, а Хезиона с жален стои се втурна към борда.

Черната глава на Таис, пристегната с традиционната лента на лемнийската прическа, вече се появи на гребена на вълната. Хетерата се показа над водата, изпращайки на гледащите я спартанци целувка със звънък смях. Еоситей, забравил всичко, скочи удивен от мястото си и приближи борда, придружен от Егесихора.

— Това пък какво е? Да не би да е дъщеря на самия Нептун твоята чернокоса атинянка? Обаче очите и не са сини!

— Не трябва да се търсят между нас, простосмъртните, потомци на боговете — засмя се спартанката, — нали видя тайнствената ѝ прилика с тези, които са напуснали преди хиляди години критските дворци? От майка ѝ — критянката — в нея са се възродили нейните прадеди. Критянинът Неарх ми е разправял, че те никак не се страхуват от морето.

— Ние, спартанците, също владеем морското изкуство по-добре от всички други народи!

— Но не по-добре от критяните! Ние се борим с морето, страхуваме се от него, а критяните дружат с морската стихия и винаги са готови да бъдат с нея — и в радост, и в тъга. Те гледат на морето като на любовник, а не го дебнат като враг.

— Неарх ли ти е открил всичко това? Аз като че ли подочух нещо че уж сте се клели взаимно пред триликата богиня. Той те захвърлил като ненужна играчка и тръгнал по море, а ти по цели нощи си ридала на брега. Само да го видя…

Началникът на воините не довърши, срещнал потъмнелия поглед на хетерата. Тя вдигна глава, нацупи се и изведнъж дръпна превръзката от главата си, разпущайки по раменете си целия сноп на златистите си коси. Едва протегна ръце към закопчалката на хитона и Еоситей я споя.

— Какво искаш да правиш, безумнице?! Ти плуваш по-лошо от Таис…

— И все пак ще я последвам, доверявайки се на критския усет, щом като никой от моите храбри съотечественици не може да надвие своя страх. Те повече обичат да клюкарствуват като атиняните!

Еоситей подскочи като ударен с бич, хвърли яростен поглед на възлюблената си и без да каже дума, скочи през борда. Огромното тяло на спартанеца тромаво падна в провала между вълните с тежък и звучен плясък. Таис, която отдалеч наблюдаваше сцената между приятелката си и началника, като стрела се спусна под вълните на помощ на Еоситей. Тя разбра, че лаконският началник, макар и отличен плувец, не умее да скача отвисоко в развълнувано море и силно се е натъртил във водата. Еоситей, зашеметен и ударен от вълната, почувствува, че някой го изтика от дълбокото. Изскочил неочаквано, той се намери на гребена на надигаща се вълна, пое въздух и се съвзе, когато видя до себе си веселото лице на Таис. Разсърден от собствената си несръчност, уязвен още повече от спомена за големия плувец Неарх, спартанецът отблъсна протегнатата ръка на атинската хетера, беше се съвзел напълно и заплува настрана от нея все по-уверено с всеки замах на ръцете. С боен вик след началника си от неговия и от другите кораби в шумящата синя вода се посипаха десетки тела.

— Дръжте я! — крещяха войниците, подреждайки се във верига като рибарска мрежа и заграждайки Таис, подобна на легендарна морска нереида. Атинянката леко се плъзгаше и плуваше все по-далече, а воините се мъчеха да я достигнат.

Еоситей, разхладил се в морето, отново стана енергичен наварх.

— Спрете я! Палавото момиченце ще изподави воините ми! — развика се той, като се надигаше над водата и заповядваше на Таис с енергични жестове да се върне.

Тя разбра и пое назад, направо в полукръга на преследващите я спартанци. Те се спряха в очакване тържествено да хванат бегълката. Сред ликуващи викове Таис попадна в тесния кръг преследвачи, десетки ръце се протягаха към нея от всички страни, но в този миг хетерата изчезна. Воините се засуетиха, гмуркаха се в различни страни, но Таис умееше да се гмурка по-дълбоко от всички, успя да преплува под вода четвърт стадий и излезе далеч от линията на преследвачите. Докато те се обръщаха и набираха скорост, атинянката беше вече до кораба и се вкопчи за хвърленото ѝ дебело въже. Менедем я изтегли на палубата за огорчение на «ловците». Като връх на позора мнозина от плувците бяха се изтощили от гонитбата и борбата с вълните и се наложи да ги измъкват на корабите. Еоситей, запъхтян, уморен, но вече без злоба, се изкачи по спуснатата му стълба и най-напред отиде при атинянката, която Хезиона вече бе завила с чаршаф и сушеше косите ѝ с египетска кърпа.