Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Би трябвало да те оставя сред морето! — възкликна лакедемонецът. — И кълна се в Посейдон, следния път ще му принеса тази жертва!

— И няма ли да се уплашиш от бунт? — запита Егесихора, застъпвайки се за приятелката си. — Впрочем аз съм уверена, че тя ще стигне преди нас, плувайки на делфин. Ето ги, пристигнаха. — Спартанката посочи белите петна пяна, които съпровождаха бързото движение на стремителните черни тела, привлечени от играта на своите събратя — хората.

— Къде се е научила така да плува? — измърмори Еоситей. — И на всичко отгоре ходи по весло по време на вълнение: това е по-трудно, отколкото по въже!

— Всички нас ни учиха как да пазим равновесие в училището за хетери в Коринт, без това не може да се изпълнява танцът на свещените триъгълници. А да плуваш изкусно не може да се научиш, трябва да се родиш нереида!..

Хезиона разтриваше внимателно главата на Таис и кротко я мъмреше, упреквайки я, че предизвиква съдбата.

— И как не те е страх, господарке, да застанеш гола пред такова сборище от воини. Те те гонеха да те уловят като делфин! — завършила, девойката се огледа наоколо, сякаш се страхуваше от ново нападение.

— Ако около тебе има много и наистина смели и силни мъже, можеш да се считаш напълно в безопасност — със смях ѝ отвърна хетерата, — че нали те са елини, и то спартанци. Запомни това, ще ти послужи! Освен всичко друго помни, че мъжете обикновено са по-стеснителни от нас. Ако ние спазваме обичаите, то излиза, че сме много по-смели, а те се смущават.

— Защо пък точно спартанците?

— Защото спартанците са гимнофили — обичат голотата като тесалийците за разлика от гимнофобите — от вас, беотийците, и македонците. В това отношение спартанците са на противна позиция от моите атиняни, както в Йония еолийците срещу ледниците.

— За еолийците съм чела. У тях дори нашият месец Мунихион се нарича Порнопион.

— Впрочем не всички елини считат облеклото за признак на благоприличие. А спартанците и тесалийците са приели обичаите и законите на древните критяни. У тях привилегия на висшата аристокрация е било да се появяват голи на празници и на пиршества.

— Навярно оттам се е породила легендата за телхините — демоните на прелъстяването, които и досега живеят в Крит и в затънтените места на Йония?

— Може би… Но да идем зад нашата преграда, иска ми се да си почина след морето. Клонария ще ме разтрие.

— Аз, господарке, позволи ми!

Таис кимна с глава и завита в чаршафа, се оттегли в малкото отделение под палубата на кърмата, което беше определено за нея, Егесихора и техните робини.

Разтривайки Таис с ароматно масло, Хезиона я запита, връщайки се отново към темата, която я безпокоеше:

— А египтяните какви са, гимнофили ли са, или не?

— Гимнофили, най-древните гимнофили от всички народи, а слушала ли си за Афродита Книдоска?

— Онази ли, която е изваял Праксител, твоят съотечественик?

— Той е създал две статуи на Афродита по един и същи модел — от хетерата Фрина, облечена с пеплос и гола. И двете едновременно изложил за продан. Облечената я купили строгите управители на остров Кос, а съвсем голата, на същата цена взели жителите на Книдос. Тя била поставена в открит олтар, сияеща с въз жълторозовия мрамор на тялото си и казват, че спуснала се от Олимп в храма, лично Афродита възкликнала: «Кога ли пък Праксител ме е видял гола?!»

Прозрачната повърхност на статуята ѝ придавала особено сияние, обвивайки богинята със свещен ореол. Много години вече поети, художници и военачалници, занаятчии и земеделци препълват корабите, които пътуват за Книд. Афродита Книдоска е почитана много повече, отколкото онази в Кос. Тя е изобразена на монети. Някакъв цар предлагал да опрости всички дългове на острова за статуята, но книдосци отказали.

Славата на Праксител споделила неговият модел — хетерата Фрина. Благодарните елини са поставили нейната портретна статуя от позлатен бронз на стълбата, която води в светилището на Аполон в Делфи. Такава е силата на божествено прекрасната голота и ти не се страхувай от гимнофилите. Точно те са истински хора!

В Мемфис, наричан от египтяните Теглилка на Двете земи, имаше много елини, които живееха отдавна тук. Таис обикна този град, един от най-старите градове на древната земя, разположен на границата между Делтата и Горен Египет, извън дъждовната зима по долното течение на Нил и летния зной в южните части на страната.