Иван Ефремов - Атинянката Таис

Менедем и Таис стояха, разтърсвани от нервни тръпки. Опомнила се, Таис се спусна към Хезиона. Момичето лежеше по очи до самия вход на подземието, цялото в лепкава кал, закрило с ръце лице и уши. Едва се докосна до нея, и Хезиона скочи с вик, но като видя господарката си невредима, хвърли се към нея.

Менедем ги хвана за ръце.

— Да бягаме! Това е проклето място. Зухосът може да се върне пак или ще дойде друг. Или жреците…

— Накъде?

— Там, откъдето дойдох: покрай брега, като заобиколим храма.

И тримата тръгнаха по калта покрай външната страна на Лабиринта. Скоро бреговата ивица се разшири, земята там беше суха, можеше да се върви по-леко, но тогава силите изоставиха Таис. И Хезиона не беше в по-добро състояние… Като знаеше, че е опасно да остават тук, Менедем прихвана и двете жени под бедрата, умело ги метна на рамената си и угасил факела, затича в ситен тръс далеч от мрачната грамада на Лабиринта, натам, където едва се мяркаше светлинка в далечината от Дома на поклонниците, отдавна превърнал се в ксенон — гостоприемница.

…Таис, която от цялото си облекло беше останала само с гривата на косите си и по сандали, се скри зад палмите, за да не привлича внимание. Менедем и Хезиона, след като се измиха набързо при кладенеца за напояване, ѝ донесоха облекло от нещата, оставени преди това в ксенона от водачите им, Гъркът преводач беше изчезнал някъде, изплашен от изчезването на Таис и гнева на Менедем.

Хезиона, разтривайки с лечебна мазнина раните на Таис, ѝ разказваше, че спартанецът след безрезултатни търсения в горните стаи на Лабиринта, сграбчил някакъв си жрец и като го ударил в колоната, заклел се в Ереб, че ще го осакати, ако не му каже как е могла да изчезне елинката и къде може да я търси. Той успял да изтръгне нещо като признание, нещо като предположение, че са я отвлекли тези, които служат на Себек. Те принасяли жертви в подземията, които излизали до езерото в западната част на светилището. Ако заобиколят Лабиринта откъм страната на езерото и вървят наляво от главния вход, могат и да попаднат на изходи от галериите в долния етаж. Без да губи нито миг, Менедем се съблякъл, за да тича по-леко по водата, и се втурнал покрай масивните стени на храма. Нямало откъде да вземе оръжие — своето бил оставил на преводачите, за да не наруши законите на храма. Извикали подире му, че трябвало да вземе непременно светилник, но Менедем вече бил далече. Тогава Хезиона грабнала два факела, които били оставени в бронзови подставки, докоснала единия до пламъка на нишата-светилник и се втурнала да догони Менедем, лека и бърза като антилопа. По такъв начин тя тичала в сгъстяващия се здрач, ориентирайки се по мрачната стена отляво, непрекъснато завиваща от запад на юг. Останалото е известно на господарката…

Таис силно разцелува вярната Хезиона. С още по-нежна награда бе удостоен Менедем, върху разкървавените длани на когото бяха завързани снопчета лечебна трева и ръцете му наподобяваха лапите на зухоса, едва не погубил Таис.

Спартанският воин дълго обръщаше поглед към Лабиринта, който се издигаше недалече в първите лъчи на разсъмване. Отгатнала мислите му, Таис каза:

— Не трябва нищо повече, мили. Кой може да намери негодниците в три хиляди стаи сред коридори и подземия?

— Ако целият отряд на Еоситей дойде? Ние ще ги изгоним оттам като диви лисици от дупките.

— Защо? И без това ние сме чужденци, които ядат крави, нечестиви в очите на местните жители на Египет. Само ще оскверним твърде много тяхната светиня. Тези, които са виновни, ще избягат, ако не са избягали, а наказанието както винаги ще падне върху тези, които нищо не знаят и в нищо не са виновни. Преди всичко съм виновна аз самата. Не трябваше да споря с жреците, да изразявам елинско презрение към чуждоземците и тяхната религия. И освен това трябва по-внимателно да скитаме из храмовете, пълни със засади, зли хора, страшни божества, на които още продължават тайно да принасят човешки жертви.

— За първи път слушам най-после прави думи. Отдавна е време, мила моя! Ти не си ни радвала с твоите танци повече от месец, а забрави да яздиш още от идването ни тук.

— Ти си прав, Менедем! И танците, и язденето изискват постоянни упражнения. Иначе ще станеш тромав като Туерис.

— Туерис!

Менедем дълго се смя, изтривайки сълзите си с опакото на превързаната си ръка, като си представи тази египетска богиня, седнала на дебели задни лапи, с невероятно увиснал корем и грозна глава на хипопотам.