Иван Ефремов - Атинянката Таис

Новини от Изток очакваха Таис в Мемфис. На финикийското крайбрежие край река Исос бе станало сражение между Александър и Дарий. Пълна победа на македонците. Великият цар на персите бе се показал страхливец. Беше избягал навътре в страната, изоставяйки целия си имот, шатрите и жените си. Александър се движел на юг из Финикия, завладявайки град след град. Всичко се прекланя пред победоносния герой, син на богове. Необикновени слухове изпреварват македонците. В Долен Египет дошли богати търговци, избягали от крайморските градове. Те образували съюз и закупуват кораби, за да отплават в далечния Картаген. Сатрапът на Египет Мазахес е изплашен, а самозваният фараон Хабабаш заповядал на спартанските наемници да са готови. Отрядът бил изпратен в Буастис, където сред сирийските войници започнали вълнения.

Привържениците на младия македонски цар виждат в него избавление от властта на персите. Той с могъща ръка ще подкрепи слабия, преклонил се пред Дарий син на наследствения фараон Нектанебо.

Егесихора, пламнала от вълнение, поверително съобщи на Таис, че флотата на Александър се командува от Неарх и корабите му са в Тир. Древният Библос с прочутия храм на Афродита Ливанска или Анахит се предал почти незабавно, както и Сидон. Всички говорят, че Александър непременно ще дойде в Египет. Еоситей е мрачен, продължително се съвещавал с приближените си и изпратил бързоходец 9 Спарта…

Таис изпитателно погледна приятелката си.

— Да, аз го обичам — отговори Егесихора на неизречения въпрос, — той е особен човек, единствен между всички.

— А Еоситей?

Егесихора присви пръстите си с жест, който между хетерите означаваше равнодушие към поклонника: «Ако не оня, тогава тоя.»

— И ти го чакаш?

— Чакам го! — призна Егесихора.

Таис се замисли. С Александър ще дойде и Птолемей — според слуховете той сега бил сред най-добрите пълководци на македонския цар, едва ли не най-близкия му човек, с изключение, разбира се, на Хефестион. Птолемей!.. Сърцето на Таис се разтуптя, приятелката ѝ бе не по-малко проницателна и веднага запита:

— А Менедем?

Таис не отговаряше, мъчейки се да се справи с преживяванията си — мисълта за миналото, объркването на чувствата ѝ през последната година в Атина, новото, което дойде с беззаветната любов на лаконския атлет, доверчив като дете и мъжествен като митичен герой.

— Не можеш ли да решиш? — подразни я Егесихора.

— Не мога. Знам само едно: или единия, или другия. Никога не ще мога да лъжа.

— Ти винаги си била такава. Затова не си имала и няма да имаш богатство като Фрина или Теро. На теб то не ти и трябва — ти просто не умееш да харчиш пари. Малко прищевки и въображение.

— Наистина малко! Нищо не мога да измисля, с което да поразя съперничките или поклонниците си. Затова пък е по-леко, когато…

— Да, Менедем не е богат, да не кажа, че просто е беден!

С бедността Таис се бе сблъскала, когато намисли да купува яздитни коне. Продаваше се рядка с тъмносив косъм кобила от Азир — от онази порода либийски коне, които уж били докарани още от хиксите. Конете от Азир се славеха с издръжливост при жега и безводие. Салмаах, както наричаха кобилата, не бе много красива — с пепеляв цвят, дълги предни крака и увиснала задница. Обаче това означаваше за конника мека походка и дори блясването на бялото на очите в ъглите, признак на лош нрав, не пропъждаше купувачите. Но когато етапа ясно, че Салмаах е триабема, тоест върви с особен «трикрак» тръс, веднага един танийски търговец я купи на много висока цена. Таис хареса дивата либийка и Салмаах усети у атинянката онази спокойна, покоряваща и добра воля, към която животните и особено конете са чувствителни. В края на краищата Таис сполучи да размени коня с хризолита, онзи същия, който бе предназначен за Аристотел, за да помогне на Хезиониния баща.

Менедем намери кожа от пантера, за да покрие хълбоците на коня над малкия потник, употребяван от ездачи с бойни наколенници или с тесни азиатски гащи. Таис яздеше боса като древните жени на Термодонт и непременно щеше да нарани коленете си. Конската пот при яздене в горещини в допир с кожата на човека предизвиква възпаление и рани.

Меката кожа на хищната котка, приятна при докосване, все пак затрудняваше язденето. Амазонската стойка на Таис, със силно свити крака, така че петите ѝ почти достигаха до задницата на коня, опрени в бедрените кости, изискваше особена сила в коленете. Ездачката се държеше, притискайки с крака горната част на конското туловище. Меката хлъзгава кожа на пантерата изискваше удвоени усилия от краката при препускане. Впрочем Таис бе дори доволна от това. След двуседмични страдания предишната ѝ желязна хватка на коленете се възвърна, за което учителят и по езда, пафлагоиец, я нарече истинска дъщеря на Термодонт. Макар че тръсът на Салмаах бе равен, Таис предпочиташе да препуска в галоп, съревновавайки се с неукротимите коне на Егесихора, които се чувствуваха блестящо в благодатно сухия климат на Египет. По главните пътища около Мемфис винаги бе тясно от кретащи магарета, коли, процесии на поклонници, натоварени с кошници роби-носачи. Но те имаха щастието да открият водещия на юг по долината на Нил свещен път, засипан само тук-таме с пясък. На чистите участъци можеше да се язди безпрепятствено в продължение на сто стадии и Егесихора с увлечение се впускаше в лудешка езда. Когато Таис възсядаше своята Салмаах, Егесихора вземаше в колесницата Хезиона.