Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Не можах и не ще мога да приема безсмисленото почитание на богове в животински образ: уродливи хипопотами, отвратителни зухоси, глупави крави, птици без ум. Как могат мъдри хора, пък и които и да било хора със здрав разум…

— Ти забравяш, по-скоро не знаеш, че религията на египтяните е няколко хилядолетия по-стара от елинската. Колкото по-надълбоко в тъмнината на вековете, толкова повече тъмнина има около човека и в неговата душа. Тази тъмнина се е отразявала във всички негови чувства и мисли. Безброй животни са го заплашвали. Зависим от случая, той дори не схващал съдбата, както я схващаме ние елините. Всеки миг би могъл да бъде последен. В безкрайна върволица са минавали пред него богове за всеки миг — зверове, дървета, камъни, ручеи и реки. После едни от тях изчезнали, други се запазили до наши дни. А нима ние, елините, не се покланяхме доскоро на реки, които имат такова важно значение за нашата маловодна страна?

— Но не и на зверове!

— А също на дървета и на животни.

За учудване на Таис жрецът-философ ѝ разказа за култа към свещените кипариси на Крит, свързани с Афродита. Но повече от всичко я порази древното поклонение на богини с образ на кон. Дори Деметра или критската Рея от светилището във Фигария на река Нед в Аркадия е изобразена с конска глава. Свещената кобила е имала особена власт нощем и била вестителка на гибел. Нито философът, нито Таис можеха да подозират, че след повече от две хиляди години от тяхната среща на един от най-разпространените езици в света страшен нощен сън кошмар ще се нарича както някога «нощна кобила».

Богинята-кобила се превръща в триликата богиня-муза. Нейните три лица отговарят на Мисълта, Паметта и Песента. Едва по-късно, когато женските божества отстъпили на мъжките, триликата муза станала Хеката, Девите-музи се увеличили на девет и били подчинени на Аполон, ръководителя на Музите.

— Сега разбирам защо древните имена на нимфите и амазонките били такива: Левкипа — бяла кобила, Меланипа — черна, Никипа — победителка, Айнипа — милостиво убиваща кобила.

— А по-късно, когато животните-божества загубват своето значение, имената се променят — потвърди философът. — При Тезей вече има Иполита, Иподамия — владетелка, укротителка на коне, жени-героини, а не нимфи, подобни на животно по образ. Тук също е станало извисяване на религията, както ти вярно забеляза.

— Но тогава… — Таис се спря.

— Говори, на мене можеш всичко да кажеш.

— Тогава защо образът на Богинята-Майка, Великата богиня, е нежен и ласкав, макар че е много по-древен от мъжките божества-убийци?

— Ти пак грешиш, като считаш, че тя е само богиня на любовта и плодородието. Нима не си слушала за басаридите — опиянените от свещени листа полубезумни жени от Тесалия и Тракия, които в своя бяс разкъсвали на парчета агнета, козлета, деца и дори мъже. Жените вилнеели, размахвайки елови клони, обвити с бръшлян — символ на Артемис или Хеката. Същото е било в Атина през време на Ленейските игри — празненство на «дивите жени» през дните на зимното слънцестоене през месец Посидеон. Образът на богинята-разрушителка, богиня на смъртта, се противопоставя на образа на майката. Съединително звено между тях е бил образът на любовта — единственият, който ти знаеш.

Таис сложи пръст на слепоочията си.

— Много е сложно за мен. Нима в далечните тъмни времена Дори женските божества са били толкова свирепи, както по-късно мъжките?

— Свирепи не. Но безмилостни като самия живот, защото какво друго са били те, ако не отражение на живота, на висшите сили на съдбата, които властвуват еднакво и над боговете, и над хората… Едновременно безмилостни и милосърдни.

Таис седеше объркана и притихнала. Философът стана и постави голямата си топла длан върху непокорните къдри на челото ѝ. Отново необичайно успокоение се разля по тялото на хетерата, доверие и чувство на пълна безопасност изостряха съзнанието ѝ.

— Слушай внимателно, атинянко Таис. Ако разбереш това, което ще ти кажа, ще станеш моя духовна дъщеря… Можеш да вярваш във всичко, каквото ти харесва, но вярата става религия едва тогава, когато здраво се свързва с правилата на живота, с преценката на постъпките, с мъдростта на поведението, с поглед, устремен в бъдещето. Ние, елините, сме още твърде незрели — нямаме морал и не разбираме човешките чувства, както в Далечния Изток. Вярата на египтяните никога не ще узрее да стане религия, но и у нас има философи — ти сама спомена двамина, забрави Платон и още няколко мъдреци…