Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Утре вечер ще дойдеш облечена в нова линостола, придружена от спътник, и ще почакаш на стъпалата, докато Никтур, Пазачът на небето, не се огледа във водите на Нил. Ще уредиш работите си така, че да отсъствуваш девет дни.

— Слушам, отче. Но кой ще бъде спътникът?

— Ще се появи в определеното време. Твоите месечници съответствуват ли на лунните?

— Да — със заекване след известно колебание призна Таис.

— Не се смущавай. Няма тайни и нищо недостойно в здравото тяло на жената освен само за глупците. Дай ми лявата си ръка.

Таис го послуша. Делосецът сложи дланта ѝ на масата, разтвори пръстите ѝ и няколко секунди се рови в малко сандъче от слонова кост. Той извади пръстен от електрон с червен хиацинт с необикновен наситен розов оттенък. На плоския камък бе издълбан равнобедрен триъгълник с широка основа, с върха надолу. Поставяйки го на показалеца на Таис, философът каза:

— Това е символ на властта на великата женска богиня. Сега си върви!

Върнала се рано от храма, Таис лежеше по очи на своето широко ложе, сложила глава на ръцете си, и размахваше крака във въздуха, докато Клонария разтриваше гърба ѝ с орехово масло, а обидената Хезиона се занимаваше в ъгъла да преправя по тялото и току-що купената ленена дреха — линостола.

Както винаги Егесихора не влезе, а влетя, пръскайки мирис на розово масло и сладка арабска смола.

— Ти пак ли си тичала в храма «Нейт» — предизвикателно запита тя приятелката си, — скоро ли ще свърши това? С нетърпение чакам идването на македонците — те ще те оправят…

— Спартанците не успяха ли? — подразни я Таис.

— Днес елинските художници и поети в Мемфис устройват симпозиум — отминавайки закачката на приятелката си, каза Егесихора, — само да не дойдеш.

— Какво ще стане?

— Тогава не бих ти завидяла. Те могат така да те подиграят с песни и рисунки, че има дълго да ги помниш.

Таис се замисли.

— Имаш право. Ще ида.

— Мисли му. И ще трябва да танцуваш, така че сега дай да си отпочинем хубаво!

Егесихора се изтегна до Таис и повика с ръка Хезиона. Тя просто засия, захвърли ленената дреха на масата и обилно поливайки с масло спартанката, захвана усърдно да я масажира.

Двете приятелки се отпуснаха в полудрямка и заспаха, покрити с едно одеяло от мека кападокийска вълна.

Симпозиумът в просторната къща с голяма градина, собственост на най-богатия гръцки търговец в Мемфис, събра нечуван брой гости въпреки лошото време. Надменните персийски аристократи, които доскоро презираха елините, а след нахлуването на Александър и битката при Граник ги отбягваха, сега, когато царят на царете претърпя жестоко поражение при Исос, започнаха да търсят компанията на влиятелните гърци. Появата на Хризосфира и Аргиропеса («Златоногата» и «Среброногата»), както бяха нарекли Таис и Егесихора техните поклонници — поетите, предизвикаха възторжени викове. Двете приятелки дойдоха, придружени от спартанските военачалници, начело със стратега Еоситей.

В стъклени кратери с причудливи извити разноцветни ивици виночерпци смесваха с вода гъсто виолетово вино от лозята в Горен Египет, и светлорозово, доставяно от Сирия през Навкратис. Чуваше се тиха музика, обединявайки в едно тъгата на двойните елински флейти и резките стонове на египетските, загадъчният като далечен призив звън на систрони, бръмчащите струни на китара, лира и голяма арфа. Нарядко се обаждаха хорово египетски мандолини с кръгъл гриф и звънчета, заглушавани от ударите на дайретата. Подчинявайки се на изкусния ръководител, целият сбор от разногласни инструменти създаваше печален ритмичен хор със звънливи, възторжени изблици на високите ноти и с грубовато звънтящи удари, под чийто ритъм толкова хубаво и проникновено играеха танцьорки от Елада, Египет и Финикия.

Двете знаменити хетери се появиха в еднакви прозрачни сребристобели хитони, но с различни накити, подчертаващи по своему и мургавината на Таис, и божествено златната прическа на Егесихора. Огърлие от огненочервен гранат (пироп или нофек) — камъкът на есенното равноденствие — обвиваше високата шия на атинянката, а дълги обици от едри аметисти — амулети срещу опиване святкаха от двете страни на кръглото и весело лице. Егесихора също носеше такива обици от берил — морски камък, а широката египетска огърлица от лапис-лазури и бял сирийски зеленикав ахат означаваше скорошното идване на лятото за този, който разбира езика на скъпоценностите.