Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Ти ме отхвърляш, господарке, отиваш без мен. Аз нямам никого на света освен теб, а сега не съм ти нужна. Какво да правя като те обичам повече от живота? Ще се убия!..

Досега Хезиона рядко бе плакала. Сдържана, малко сурова, тя рязко отказваше да взима участие в танци или симпозиуми, отхвърляше мъжките домогвания.

Таис каза на Хезиона да легне до нея, милваше я по главата и страните и когато риданията стихнаха, обясни на тиванката причината, поради която не можеше да я вземе със себе си нито миналия път, нито сега. Хезиона се успокои, седна в леглото, гледаше господарката си с възхищение и някакъв страх.

— Не се страхувай, няма да се променя — разсмя се Таис, — и ти ще бъдеш с мен както и преди. Но не завинаги — ще дойде и твоят ред, ще се появи този, заради когото ще идеш където ти видят очите. Ще познаеш сладостта и мъката на мъжката любов.

— Никога! Аз ги мразя!

— Така ще бъде, докато не се излекуваш от ударите на войната. Любовта ще вземе своето. Ти си здрава и красива, смела, не е възможно да избегнеш мрежите на Афродита!

— Аз ще обичам само теб, господарке!

Смеейки се, Таис я целуна.

— Аз не съм трибада, богинята не ме е надарила със смута на двойната любов. И тебе също. Затова. Еросът на мъжката любов за нас е неизбежен. Той непременно ще раздели жените, а съдбата ще ги разпилее. Бъди готова за това! Но нашите имена означават слуги на Изида. Може би пък и да ни е съдено да бъдем заедно?

Хезиона се спусна на пода, упорито сви вежди, щастлива от мисълта, че Таис не я отблъсва. А тя веднага заспа, уморена от впечатленията през дългия ден.

Таис и вчерашният поет-вълшебник седяха надвечер на стъпалата на храма «Нейт», над тъмната река, очаквайки възхода на Стража на Небето.

Брадатият поет каза, че делоският философ е забранил да се знае името му. Той е велик мъдрец, макар че е известен само на тези, които знаят учението на орфиците, питагорейците и гимнософистите. Няколко месеца е живял на запад в Либийската пустиня, където открил запустелите срутили се древнокритски светилища. Именно оттам е тръгнал през всички елински страни култът на тройната богиня Хеката, богинята-змия на Крит и Либия. Нейните прекрасни жрици-прелъстителки, или Ламии, са станали в Елада страшни демони на нощта. Демон е станала и богинята-сова, превърнала се при жителите на Сирия в Лилит — първата жена на първия човек. Сирийската лунна богиня също е изобразявана с тяло на змия, а в Египет понякога с лъвска глава. Нейт всъщност е тази същата трилика змия — богинята на Либия. Главната богиня на Атика — Атина Мъдрост — се е родила край брега на езеро Тритон в Либия, като тройна змия-богиня. Навсякъде в древните религии главна е трояката богиня на Любовта, оттам са и трите Музи, трите Нимфи. В късните митове тя непременно бива сразена от мъж-бог или герой, като Персей.

Делосецът казва, че когато богините и боговете на древните религии преминават у нови народи, те винаги се превръщат в зли демони. Трябва да се опорочи миналото, за да се утвърди новото. За съжаление такива са хората…

Великата Богиня-Майка или Ана, която съчетава в себе си образите на Мъдростта, Любовта и Плодородието, се е обърнала сега към хората от друга страна: станала е богиня на Злото, Разрушението, Смъртта. Но паметта на чувството е по-силно от всичко, древните вярвания постоянно изплуват на повърхността изпод прикритието от новите. Образът на Ана се е разделил и са се създали богините на Елада: Ур-Ана е Афродита, Ди-Ана е Артемис, Ат-Ана е Атина. Артемис, богиня на Луната, най-древна от всички, е запазила своя троен облик и е станала Хеката, богиня на злите чарове, нощните кошмари, предводителка на нощните демони, а брат и Аполон убиецът е станал светлият бог на слънцето и лечението…

— И не се страхуваш да говориш за боговете, като че ли са хора? — разтревожено попита Таис, която дотогава слушаше брадатия, без да го прекъсва.

— Делоският учител вече ти каза… освен това аз съм поет, а всички поети се покланят на женската богиня. Без нея поетът не съществува, той се обръща само към нея. Тя трябва да се покори на истината в неговите думи. Защото поетът търси истината, опознава неща, които не интересуват нито Музите, нито Любовта. Тя е богиня, ала същевременно е и жена като теб!

— Ти ми говориш така, като че ли аз…

— И затова е поет — раздаде се зад тях тих, слаб, но ясен глас.

Двамата скочиха и се наведоха пред делоския жрец.

— Вие дори не забелязахте, че Никтурос вече се огледа във водата на реката.