Иван Ефремов - Атинянката Таис

Веднъж Таис получи покана от делоския жрец, предадена устно от момче, служител в храма «Нейт». На другия ден в ранни зори Таис с вълнение се готвеше да тръгне, облякла скромна дреха.

Делоският философ седеше на спускащите се към Нил стъпала на храма, потънал в съзерцание на удивително тихото развиделяване.

— Била ли си в Тива, която ние, елините, наричаме Диосполис? — посрещна той атинянката с въпрос и след утвърдителното ѝ кимване продължи: — Видяла ли си там подставката на златния кръг, открадната от Камбис преди два века при завоюването на Египет?

— Виждала съм я. Обясниха ми, че кръгът бил от чисто злато, тридесет лакти в диаметър и един лакът дебелина. Възможно ли е това?

— Да. Кръгът е тежал около тридесет хиляди таланта. На Камбис са били нужни пет хиляди камили, за да го отнесе, насечен на десет хиляди парчета в Персия.

— Защо са отлели такава безсмислена грамада злато?

— Глупаво е, но не е безсмислено. Най-големият фараон-завоевател е искал да докаже на цялата Ойкумене вечността на Египет, на неговата власт, на вярата му във великия кръговрат на нещата. Възцаряването на владетели-мъже, богове и герои предизвикало безразсъдно желание за увековечаване. Жените знаят колко е крехък животът, колко е близка смъртта, а мъжете мечтаят за безсмъртие и убиват непрекъснато по всякакъв повод. Такова е древното, противоречие; то е неразрешимо. И човекът създава за себе си, за другите, ако може, за цялата страна затворен кръг, където той е в центъра, а най-горе — всемогъщият и страшен бог.

— Какво искат да постигнат с това?

— Непоклатимост на властта и благополучие за царете и велможите, сила на вярата за жреците, устойчивост на мислите у народа, безропотно покорство у робите.

— И затова ли Египет запази своята вяра през хилядолетия?

— Не само Египет. Има страни, които са се затворили в себе си, за да запазят своите царе, богове, обичаи и живота си за хилядолетия. Аз ги наричам затворени в кръг. Такъв е Египет, а също Персия, Сирия. На Запад — Рим, а много далеч на Изток — Средната страна на жълтокожите хора с полегати очи.

— А ние в Елада? Нали съществува у нас разбирането, че всичко тече?!

— Като се почне от Крит, цяла Елада, Йония, а заедно с нас и Финикия — сме отворени страни. За нас не съществува кръг, който затваря живота. Вместо него има спирала.

— Слушала съм за сребърната спирала…

— Знаеш ли? Не е дошло време да говорим за това. Огромна област заема наследството на изчезналите деца на Минос. В Либия на запад се простира тя и много далече на изток, където на десетки хиляди стадии отвъд Хиркания се намират древни градове. И отвъд Паропамизиите, отвъд пустинята Арахозия, до реката, наричана Инд. Казват, че от тях са останали само развалини, както в Крит, но откритата душа на тези народи живее у други хора след хилядолетия.

— Защо ми откриваш това знание, отче? С какво ще мога да ти помогна аз, служителката на Афродита?

— Ти служиш на Ерос, а в нашия елински свят няма по-могъща сила. В твоята власт са срещите, разговорите, тайните думи. Ти си умна, силна, любознателна и мечтаеш да се извисиш духовно…

— Откъде знаеш, отче?

— Много нещо ми е разкрито от сърцата на хората и мисля, че ти скоро ще тръгнеш на изток с Александър в недостъпните простори на азиатските степи. Всяка умна жена е поет по душа. Ти не си философ, нито историк, не си и художник — всички те са заслепени, всеки от своята задача. Не си и завоевателка, защото у теб от амазонките е останало само изкуството да яздиш и смелостта. Ти по природа не си убиец. Затова си по-свободна от който и да е човек в армията на Александър и аз те избирам за мои очи. Ти ще видиш това, което аз никога не ще мога. Близка смърт ме очаква.

— Как ще ти разкажа тогава?

— Не на мен. На други. Край теб винаги ще има умни, издигнати хора, поети, художници, защото тях ги привлича твоята същност. И това ще бъде още по-хубаво, отколкото ако разказвах аз. Ще остане в паметта на хората, ще влезе в песните на поетите, в писанията на историците, ще се разнесе в легенди из Ойкумене и ще стигне до тези, които трябва да знаят.

— Страхувам се, че грешиш, отче. Аз не съм тази, която ти трябва. Не съм мъдра, невежа съм, Ерос, танците, песните, възхищението на мъжете, завистта на жените, бясното препускане ми замайват главата.

— Това са само временни белези на силата ти. Аз ще те посветя, ще ти предам вътрешния смисъл на нещата, ще те освободя от страха.

— Какво трябва да правя?