Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Твое величество вярно определи! — поклони се преводачът. — Къде е убиецът?

— Този син на хиена съвсем полудя от болка. Заклахме го, за да прекратим мъките му, недопустими за живо същество.

— Постъпили сте правилно. Благодаря ти!

Когато се върна в стаята, Таис се вслуша в слабото равно дишане на Ерис и каза на стария жрец:

— А сега дай ми лекарството, приятелю мой! Ще дойда при тебе тези дни, ако опасността за Ерис отмине, и ще те помоля за един важен съвет.

— Ще чакам твое величество — поклони се старецът — и на мен ще ми бъде тъжно да се разделя с тебе!

Таис трепна, взе чашката и я изпи на един дъх. Край леглото на Ерис бяха останали един от египетските и елинския лекар, Ройкос и първата му жена. Уверена, че няма да отделят очи от Ерис, Таис легна наблизо на донесено легло. Пред очите ѝ се понесоха светли петна — питието на египтяните действуваше бързо.

На третия ден Ерис вече се повдигаше на лакът. Със слаба усмивка тя заяви, че никога още не е била толкова близко до прага на Аид и не е мислила, че смъртта от загубата на кръв може да бъде толкова приятна.

— Просто губиш силите си и себе си, стопяваш се в небитието. Ако не беше ти, не бих искала да се връщам — въздъхна Ерис.

— Толкова ли ти е лошо с мене? — нежно я укори атинянката.

— Недей да мислиш така. Просто колкото по остаряваш, толкова повече тъга ти навява разбирането на живота и неминуемото му отлитане. И щом като си направил една лека стъпка към Великата майка, жал ти е да се върнеш. Да не беше ти, мен нямаше да ме има вече.

Таис нежно целуна приятелката си и отново сълзите закапаха по лицето ѝ. Ерис гальовно ги изтри и каза на Таис, че иска да спи.

На другия ден Таис се накани да иде в храма «Нейт» пешком, но отстъпи на черната жрица и потегли по всички правила с колесница под ветрила, съпроводена от трийсет конника. Шест гиганти нубийци я придружаваха по стълбата с ръце на мечовете си и боздуганите, облещили настръхнали очи. Таис се усмихваше вътрешно. След премахването на изпратените четирима нямаше близка опасност, макар тя лично да бе поставила силна стража около стаята, където лежеше Ерис. Цялото същество на атинянката непрекъснато пееше от радост. Ерис остана жива, неосакатена и бързо оздравяваше. В това настроение ѝ се стори, че главният жрец на «Нейт» е много слаб, състарен и тъжен.

— Какво ти е, приятелю мой? — запита Таис. — Може би и ти се нуждаеш от лекарска помощ? Или пък от моето кафяво лекарство?

— Пази лекарството. То крие у себе си голяма лечебна сила от соковете на самата Гея, които изтичат от каменната ѝ гръд. Тъжен съм, защото си решила да ни напуснеш.

— И ти няма ли да ме осъдиш за това решение? Взех го окончателно след нараняването на Ерис. С нея сме свързани на живот и смърт. Не мога да излагам на опасност приятелката си, винаги готова да изложи собственото си тяло вместо моето под удара на убиец. Тук в Мемфис загубих двама любими и бих умряла, ако загубя трети.

Старият жрец повери на атинянката едно древно пророчество за последната мемфиска царица, което удивително съвпадаше с нейното собствено чувство. И прибави народната мълва за царицата Таис, която се появила от чужда страна, станала египтянка и успяла да поеме духа на Черната земя дотолкова, че жреците в Саис, които водят списък за истинските царе на Египет, решили да я включат в списъка, като ѝ дадат египетско име.

— Какво?

— Това е тайна! Попитай тях! Когато отплаваш за Александрия, отбий се в Саис.

— Не съм заслужила такова нещо! — тъжно възрази Таис. — Нима не са видели египтяните, че аз само играех роля, която ми бе определена от по-горе?

— Ако артистката, която изпълнява ролята, е пробудила у хората спомена за тяхното минало, благородни чувства в настоящето и мисли за бъдещето, нима тя не е вестителка на боговете и дясна ръка на съдбата?

— Тогава тя е длъжна да продължи, макар и с цената на живота си!

— Не. Всичко предопределено е изпълнено, ролята свършва, когато тъмните сили от западните пустини заплашват самия театър. Действието ще прекъсне трагично, предизвикало страх и потушило току-що родените стремежи.

Царицата на Мемфис неочаквано падна пред краката на стария египтянин.

— Благодаря ти, приятелю! Позволи ми да те нарека отче, защото какво друго, ако не баща е духовният учител на хората, които малко знаят. Аз бях ощастливена: тук, в Мемфис, в твоя храм, се учех от мъдреца от Делос, след това от Лизип и най-накрая, в тукашното си усамотение, отново в този храм аз срещнах тебе. Позволи ми да принеса голяма жертва на храма «Нейт». Ще принеса жертва и на Артемис от сто бика за спасяването на моята приятелка.