Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Ерис, скъпа приятелко, не си отивай! Не ме оставяй сама!

Едва сега тя напълно почувствува колко ѝ е скъпа тази «мелайна ейми его, кай кале» — «черна съм, но съвсем красива», както наричаха приятелите ѝ Ерис. Ерис ѝ беше по-скъпа от всичко на света, по-скъпа от живота, защото живот без божествено твърдата, спокойна и умна приятелка се струваше немислим на Таис.

Всички приближени на царицата почитаха Ерис въпреки нейната външна суровост. Тя обичаше хубавите хора и хубавите неща, макар никога да не се стараеше да спечели дружбата на първите или да купува вторите. Тя не притежаваше и престорена надменност, никога не искаше да унижи другите или да иска за себе си особени знаци на почит и внимание.

Непреодолимата, простота, пълно отсъствие на недостойни желания и завист ѝ даваха твърдост да понася всякакви трудности. Ерис разбираше от пръв поглед красотата на постъпките и на нещата, — онази, която обикновено отминава покрай повечето хора. Нейната удивителна красота престана да бъде оръжие от времето, когато тя напусна храма на Кибела-Гея, макар поети да я възпяваха, художници да се стараеха по всякакъв начин да я имат за модел. Атинянката се учудваше колко малко хора разбираха действителното значение и сила на прекрасния облик на Ерис. В сравнение с Таис, тя изглеждаше по-възрастна, сякаш притежаваше по-дълбоко разбиране на събитията и нещата, отколкото всички други хора. А същевременно, в часове на увеселения Ерис не отстъпваше на атинянката, която дълбоко в душата си беше останала предишното атинско момиченце, склонна на безразсъдни палави постъпки. Тази дивна, изпратена ѝ от Великата майка или Афродита приятелка я напущаше и отиваше в подземното царство. На Таис ѝ се струваше, че и нейното сърце умира, че около нея вече се събират сенките на покойници: Менедем, Егесихора, Леонтиск, Александър…

Със сдържани ридания Таис шепнеше молитви към трите всемогъщи богини да ѝ върнат Ерис. Сякаш в отговор на нейната молитва още веднъж се отвориха сините очи, в които припламна зора с топла светлина на обич.

— Не тъжи, приятелко, аз ще живея!

Ерис даже в това свое тежко състояние не бе забравила обещанието си да дочака Таис в Аид, на поляна с асфоделии пред Реката, за да я премине заедно с приятелката си, ръка за ръка.

И тогава Таис вече не можа да сдържи отчаяния пристъп на мъка. Ройкос реши да повика главния жрец на «Нейт», страхувайки се, че царицата ще умре от покруса.

Старият жрец влезе, като едва поемаше дъх, но не губеше величествената си осанка. Той се наведе над безчувствената Ерис, взе ръката ѝ и дълго я държа. После докосна рамото на царицата. Таис вдигна разстроеното си от скръб лице и срещна спокойния и тъжен поглед на своя приятел.

— Струва ми се, че тя ще живее — каза жрецът. Таис се задави, безсилна да промълви дума. — Изпратих да повикат нашите лекари на помощ на твоя елин. Сетих се, че ти бе споменала веднъж за някакво вещество от планините край Персеполис. Запазила ли си го у себе си?

— Да, да! Сега ще го донеса! — Таис забърза към ковчежето, където се пазеха чудните лекарства на Месопотамия, Индия и Бактриана.

Жрецът намери парченце с тъмнокафяв цвят, което наподобяваше смола, ѝ го подаде на дошлите двама възрастни египтяни в обикновени бели дрехи. Скромни, но уверени, те размениха няколко думи с лекаря на двореца, разтриха парчето лекарство в мляко и като разтвориха зъбите на Ерис, я напоиха. Върху раната поставиха стиска синкава трева със силен странен мирис и здраво я забинтоваха.

— Сега нека и твое величество да пие — каза жрецът, подавайки на Таис половин чашка от напитката, която приличаше на прозрачна, едва фосфорисцираща вода, — иначе покруса като днешната може скъпо да ти струва. Сърдечната рана трябва незабавно да се лекува, защото нейните последствия са далечни и неочаквани.

Таис понечи да вземе напитката, но си спомни нещо друго и отклони чашата.

— Благодаря! Остана да свърша още една работа. Повикайте преводача! Какво можеш да ми кажеш ти? — запита тя, когато излезе на галерията при бледния финикиец, който я очакваше.

— Твърде малко, царице! Този син на хиена пророни само няколко думи на тракийски език. От тях ние разбрахме, че са били изпратени четирима, значи, всички са хванати. И той спомена едно име. Аз го записах, за да избягна грешка, която може да бъде съдбоносна. Ето го — преводачът подаде една дъсчица на Таис.

— Името е мъжко, звучи на йонийски — каза след размисъл атинянката.