Иван Ефремов - Атинянката Таис

— В Мемфис ли?

— В Александрия. Тук няма да има вече царици, а само наместник, който и без това вече се разпорежда с всичко. И все пак за този разговор е рано. Аз искам да отида при Птолемей и да си обясня с него цялото положение.

— Та отдавна ли беше, когато царят изрази най-висока похвала за твоята дейност тук? Събраните от теб сведения за Нубия, Пунт и изобщо за Либия станаха основа за изучаване на географията на цялата страна в Александрийския музейон. Той похвали и лодкарите на царица Таис.

Черната жрица ѝ напомни за отредите младежи, конто бяха свикани от Таис да образуват спасителна служба в гъсто населените места по бреговете на Нил. Много малки деца, които живееха в непосредствена близост до огромната река, се давеха или гинеха от крокодили. Леките бързи лодки със зелен флаг на мачтата плаваха сега покрай бреговете като патрули, винаги готови да се притекат на помощ на деца и животни. Таис обичаше много и едните, и другите и те ѝ отвръщаха с пълно доверие.

На Ерис ѝ се причу шум в храстите на градината. Загасила светилника, тя погледна надолу.

Тъмна нощ безветрена беше обгърнала малкия дворец, избран от Таис за жилище сред парковата част на Мемфис. Не потрепваха листа, не лаеха кучета, само прилепи се стрелкаха назад и напред. Двете приятелки долавяха тяхното едва чуто пискане. У елините и египтяните да можеш да чуеш пискането на прилепите, беше мярка за възраст. Когато човек не може да чува вече прилепите, настъпва прелом в живота му, започва старостта.

— Ще изляза да прегледам галерията — пошепна Ерис, — тревожи ме красавецът, който успя да избяга!

— След гибелта на съучастниците си не ще посмее — възрази Таис.

— Сигурно е така. Все пак ще погледна. Недей да палиш светилника! — И Ерис се стопи в тъмнината.

Горните стаи на двореца излизаха на галерия, която се свързваше с открита веранда на източната и северната страна на къщата. Галерията беше отделена от верандата с подвижни стени от папирусови рогозки, а от стаите — със сини полупрозрачни завеси, силно опънати между дървени колони. В северната галерия горяха лампиони, които хвърляха в тъмната стая, където седеше Таис, нещо като лунна светлина.

Неочаквано върху завесите изникна ясно силуетът на почти гол мъж, който се беше притаил с къс меч в ръка. Таис безшумно стана, напипвайки с ръце нещо годно за отбрана, и взе вазата от оникс, която тежеше едва ли не цял талант. Зад първата сянка също така безшумно се появи втора — Ерис, ето я, тя извади страшния си кинжал. Първата сянка се спря, вслушвайки се. Таис бавно се приближаваше, вдигнала вазата над главата си. Замря и Ерис. Човекът с меча постоя неподвижен, после издаде тих, малко по-силен писък от този на прилепите. Зад Ерис изникна трета сянка с дълъг нож. По-нататък всичко стана за един миг. Първият човек измъкна от набедреника си с лява ръка нож и с един замах разпра силно опънатата тъкан. Вторият, щом видя Таис, нададе глух предупреждаващ вик на своя съучастник, но той не успя да се обърне и получи удар в лявото си рамо с кинжал, който се заби до дръжката. Таис извика:

— Пази се! — Черната жрица се извърна, вторият убиец се хвърли върху нея. Атинянката с все сили хвърли ониксовата ваза върху познатото лице на тракиеца; убиецът успя да хвърли ножа си едновременно със замаха на Таис и Ерис падна на пода в краката на своята жертва, обляна в кръв.

При вика на царицата дотича стражата и почти всички хора от нейния дворец, между които по настояване на Птолемей имаше опитен лекар.

Запалиха десетина лампиона. Таис не позволи да пренасят Ерис. Поставиха я на ложето на царицата. Първият убиец бе убит на място, а вторият беше още жив и се мъчеше да се изправи на четири крака. Таис изтръгна свещения кинжал на Ерис и замахна над него, но спря, вдъхновена от някаква мисъл.

— Раздрусайте го! — заповяда тя на войниците. — Може би ще дойде на себе си. Залейте го с вода. Скоро доведете моя преводач!

Дотича преводачът, който знаеше осем езика. Ала атинянката, забравила за него, падна пред ложето на приятелката си, от другата страна на което работеше лекарят и спираше обилно течащата кръв. Тя взе изстиналата ръка на Ерис и я притисна до страната си.

Клепачите на черната жрица трепнаха, отвориха се невиждащите сини очи, в тях трепна пламъче на съзнание и усмивка докосна посивелите устни.

— Като елинка!.. — едва чуто прошепна Ерис.

Тъжният вик на царицата накара всички в стаята да паднат на колене.