Иван Ефремов - Атинянката Таис

Таис се върна в бялата къща под кедрите, която ѝ бяха дали по заповед на Птолемей, след като тя отказа да живее в двореца. Атинянката в пълно царско одеяние потегли заедно с Ерис с колесница към величествената къща на Птолемей. Таис преди всичко поиска среща насаме. Царят, който беше приготвил празнично посрещане и пир, с нежелание се подчини. Обаче когато нубийският роб внесе и разпечата кожения вързоп със златната юздечка, Птолемей забрави недоволството си.

— Ето подаръка, изпратен ми от твое име по младия тракийски роб — каза Таис.

— Не съм го изпращал, макар и да обичам такива майсторски изработени неща.

— И тези две борещи се пантери на начелника нищо ли не ти говорят?

Птолемей, макар да чувствуваше, че Таис е сериозна, все пак пожела да отвърне с шега.

— Сигурно са изпратени от някой от твоите безбройни обожатели.

— Възможно е. От такива, които искат аз да съм мъртва!

Птолемей скочи ядосан и учуден.

— Заповядай да занесат това нещо на учените лекари в Музейона, за да определят те отровата, от която загина Боанергос, а моят живот бе изправен на края на пропастта към Тартара. Отдавна бих била вече там, ако не беше тя — атинянката посочи Ерис.

— От мое име ли? — развика се Птолемей и удари с крак. Мощният му глас прокънтя из двореца. Притичаха воини с дрънчене на оръжие.

— Не се гневи напразно. Нито аз, нито Ерис дори за миг не сме помислили за тебе. Но това е изпратено от човек от твоята среда. Не се съмнявай!

— Не може да бъде!

— Помисли сам, разгледай изображението на пантерите, мъдри ми Птолемей. И още едно нещо — ти определи за наследник сина на Береника, а не своя най-голям син — Птолемей Светкавицата. И не моя Леонтиск. Благодаря ти за това: момчето не ще умре от ръка на убиец. Ала майката на Птолемей Светкавицата слезе в Аид, а аз още съм жива и царувам…

— Береника?! — Гласът на Птолемей пресекна като у смъртно наранен човек.

— Не! — подарявайки му живота прозвуча твърда дума. — Ето! — Таис му подаде табличката с името.

Птолемей сви рамена.

— Попитай Береника. Аз мисля, че името трябва да ѝ е известно, макар тя да не е участвувала в долната постъпка.

Птолемей излезе вбесен и се върна след няколко минути, влачейки след себе си смутената Береника, която очевидно се бе обличала за пиршеството. Нейното изтънчено смъртнобледо лице беше обезобразено от уплаха, а черните ѝ очи блуждаеха от Таис към мъжа ѝ.

— Познаваш ли го? — Птолемей изтръгна от Таис съдбоносната дъсчица. Береника прочете името и падна пред краката му.

— Това е мой братовчед по майчина линия. Ала кълна се в Стикс и мрачините на Аменти…

— Не се кълни, царице — Береника примря, като чу ясно произнесената титла от Таис, — ние знаем, че ти си невинна.

Атинянката вдигна Береника и тя, макар да беше по-висока на ръст, изглеждаше малка пред мемфиската царица.

— Ще заповядам веднага да хванат негодника — извика Птолемей и удари с металическия диск.

— Напусто. Той, разбира се, се е скрил, щом като е получил вест за неуспеха на покушението. Но ти го запомни, царю! — почти със заплаха каза Таис и се отстрани от Береника, като с повелителен жест отпрати притичалите на призива слугини. — Отменям празника! Днес ще говоря с моя мъж насаме!

Птолемей не посмя да ѝ противоречи.

Те останаха насаме до разсъмване, след като бяха оставили Ерис да легне в една от стаите. Никой не узна за какво разговаряха царят и царицата. На разсъмване Таис постави пред Птолемей свещения уреос, свали многоцветните царски мъниста и египетската дреха, облече любимата си жълта екзомида и огърлицата от нокти на черен лешояд.

От огромната тераса на двореца се откриваше изглед към безкрайното море, осветено от розовия поглед на Еос.

Птолемей сам донесе пурпурночервено вино от критски лозя и наля в две тънки чаши, направени от планински кристал още преди първите фараони на Египет.

— Хелиайне, царю! Нека те пазят всички богове на Елада, Египет и Азия в твоите славни деяния — на строител и колекционер! — Таис вдигна чашата, плисна по посока на морето и я изпи.

— С тия думи ти откъсваш частица от сърцето ми — каза Птолемей, — с мъка се разделям с тебе.

С хитра усмивка атинянката почука по шишето за вино от рога на индийски еднорог звяр с баснословна цена.

— Ти пиеш само от него защото се страхуваш от отравяне ли?

Птолемей слабо почервеня и нищо не отговори.

— Ти си вече на възраст. Време е да избереш само една царица. И ти си я избрал! Защо ще скърбиш?