Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Незабравимо е великото минало, когато аз придружавах Александър и ти беше с нас в Месопотамия.

— Незабравимо, но не може да се живее само с миналото. Кога ще бъде готов корабът?

— Ще дам заповед веднага да приготвят кръгъл кораб със силна охрана. След два-три дена ти можеш да отплаващ, кажи само накъде да насоча кормчията.

— В Кипър към Патос.

— Мислех, че ще се върнеш в Атина.

— Победена от покойния Антипатър, със затворената от македонците Мунихия, с пресния гроб на отровилия се Демостен? Не, аз няма да отида там, докато вие с Касандър, Селевк и Лизимах не завършите войната срещу Антигон. Ти, разбира се, знаеш, че военачалникът на Касандър в Аргос е изгорил живи петстотин души, а в отговор на това един стратег на Антигон напълно е разорил и опустошил свещения Коринт?

— Какво от това, война е!

— Война на диваци. Подивели са и войниците, и техните началници, щом могат да си позволят такова нещо на земята на Елада, каквото не бяха посмели и чужденци. Ако всичко тръгне така, не чакам, нищо добро за Елада!

Птолемей гледаше Таис и внимателно я слушаше.

— Ти говориш същото, което говорят новите философи, дошли неотдавна в Музейона. Те се наричат стоици.

— Слушала съм за тях. Те се опитват да намерят нова нравственост, която почива на равенството на хората. Пожелавам им щастие!

— Щастие няма да има! На Запад се засилва Римската държава, готова да доведе целия свят до робство. Неизвестно защо, те особено мразят евреите. Римляните подражават на елините в изкуствата, но по природа са злобни, надяват се само на военната си сила и са много жестоки към децата, жените и животните. Вместо театри те имат грамадни циркове, където убиват животни или се убиват помежду си за развлечение на ревящата тълпа.

— Те обичат да принасят кървави жертви, нали? — запита Таис.

— Да. Откъде знаеш?

— Знам едно пророчество. Страни, където хората принасят кървави жертви, уподобявайки своите богове на хищни зверове — Елада, Рим, Картаген, — ги чака скорошна гибел, разрушение на всичко създадено и пълно изчезване на тези народи.

— Трябва да разкажа това на моите философи. Искаш ли да поговориш с тях в Музейона.

— Не. Малко време имам. Искам да се видя с Леонтиск.

— Той плава край бреговете на Либия, но още вчера, отгатнал твоето желание, аз изпратих бърз кораб.

— Ето преимуществото да си царски син. Благодаря ти още веднъж, че си решил да направиш от него моряк, а не наследник, наместник или друг някакъв владетел. Той прилича на мен и не подхожда за тази роля.

— Ти си му предала с критската кръв безкрайна любов към морето. А какво искаш за Иренион?

— Да се възпитава у Пентанаса, моя приятелка от старинен род, чието име е изсечено с кипърска писменост върху паметниците на острова. Искам да направя от нея една добра жена. Тя притежава твоя здрав поглед, предпазливост в постъпките и, струва ми се, предвидливост. Разделянето на империята на Александър и избора на Египет и досега ми служат за образец на твоята държавническа мъдрост!

— Аз избрах Египет и по още едно съображение. Тук аз съм цар сред чужди за мен народи и създавам нова държава по свое схващане, като избирам най-подходящите за властта хора. Във време на бедствия винаги ще бъдат за мен защита тези, чието благоденствие е свързано с моето царуване. Няма да се повторят дребнавата завист, клеветата, свадите и съперничеството на силните, но невежи хора от старинните родове, които не позволиха на Елада да разцъфти, както би могла с един такъв велик народ. Нейните най-добри синове винаги бяха клеветени и опозорявани. Благодарността на благородниците към най-издигнатите хора се изрази в наказания, изгнание, предателство и затвор. Припомни си Перикъл, Фидий, Сократ, Платон, Темистокъл, Демостен!.. Още една чаша. Сега за мен прощална! — Птолемей вдигна кристалната чаша, вдигна я и внезапно спря. — През всичките тези години аз няма за какво да те упрекна освен за едно. Искаш ли да знаеш?

Таис заинтересувано кимна.

— Как позволи да продадат сребърната Анадиомена, за която ти беше модел? Нима не знаеше колко обичам тебе и красотата на жената, и всичко, което е свързано с тебе?

— Нищо не съм позволявала. Така нареди съдбата. Лизип бе определил статуята за Александър, но отначало царят нямаше време, а после наскоро умря. На теб тогава не ти беше до скулптури. Но аз се радвам, че Анадиомена попадна в Индия. Там отношението към женската красота е съвсем особено, а при сегашното състояние на Елада аз не съм уверена, че статуята от сребро ще остане непокътната, дори ако я бяха поставили в храма.