Иван Ефремов - Атинянката Таис

Морето сякаш приветствуваше връщането на своята дъщеря и удивително спокойно носеше «Кирка» — корабът на Таис на североизток от Александрия към остров Кипър. Атинянката си припомняше някогашните плавания. Всяко беше характерно с много хубавото си време. Как тогава да не повярваш в особената милост на Тетис?

— Пресмятат, че до Патос на Кипър има петстотин египетски схена — казваше началникът на кораба на Таис, опитен кормчия от Астипалайя, — а аз измерих повече — две хиляди и осемстотин стадии.

— Как може да се измери морето? — запита удивена Ерис.

— Има няколко начина, но аз използувам най-простия. — Началникът на кораба присви очи, вперил поглед в далечината. — При такова хубаво време и слабо вълнение. Гледай сама!

По заповед на пача тика на палубата излязоха двама възрастни моряка, единият с огромен лък и връзка съвсем тънка връв другият — с морска клепсидра [23] Воден часовник. , издръжлива на люшкане. Превързан с широк пояс, морякът с лъка увисна над водата, опрял боси крака в борда на кораба, пусна стрела, която изтегли връвта с навързани по нея разноцветни рибени мехури. Два пъти връвта падаше безуспешно, на третия път излетя в права посока. Щом като носът на кораба се оказа в началото на връвта, кормчията удари меден диск и вторият моряк пусна клепсидрата. Вторият удар се разнесе, когато носът на кораба измина края на връвта.

— Колко капки? — извика кормчията.

— Тридесет и една — последва отговор.

— Ето така — поясни началникът на Ерис, — връвта, дълга половин стадии, падна право, не се изкриви от вълните поради опитността на моите моряци. Корабът я измина за трийсет и един удара на сърцето или капки на клепсидрата. Изчислението трябва да се приспособи според вълната и извивките на връвта. Като пример ще кажа: нашата «Кирка» изминава около шейсет стадии на час — много добър ход със средно платно, без весла. Пресметни колко време ще бъде необходимо да стигнем до Патос, само че наум — да не гневиш морския старец! За да измерим правилно разстоянието, през време на плаването трябва да направим много пъти измервания. Изменя се силата на вятъра, течението — пътят е далечен!..

Кормчията беше избрал време, когато етесиите — летните ветрове, които духат към Египет — за кратко време изменят направлението си и повдигат вълни от северозапад. Морето притъмня, придоби цвят на хиоско вино, а по неговата притъмняла шир препускаха в редици белогривестите коне на Посейдон. Силен вятър смъкваше пяната от техните гребени, блеснала на слънцето под безоблачното небе. Такъв изглед на морето е нещо обикновено за всеки елин, а силата на ветровете не смущаваше мореплавателите — те знаеха, че привечер тя ще намалее и най-страшното — нощна буря — няма да се случи.

Таис и Ерис, акомпанирайки си на систрон и на китара, пееха на носа на кораба най-различни песни: елински — тъжни и мелодични; провлечени и жални персийски; отсечени и резки — финикийски и египетски; пееха песните на либийските пирати с диви провиквания и подсвирвания, като предизвикваха голям възторг сред моряците и вбесяваха кормчията, защото мореплавателите ставаха невнимателни.

За игри и разговори с дъщеря си Таис се усамотяваше в едно закътано място, между задната надстройка и края на палубата, оградено с тръстикови плетеници от вятър и пръски. В една от поредните сърдечни беседи малката Ирана смая Таис с мечтата си да стане хетера. Ирана с детска наивност разказваше за богатите дарове, които хетерите получават, за пировете с музика и танци, за преклонението на мъжете, паднали пред краката на хетерата само от един неин поглед.

Колкото повече се мръщеше майката и все по-весело се усмихваше Ерис, толкова по-красноречиво момиченцето се стараеше да докаже своята правота. Стигна се и до възхвалите за целувките и нежните прегръдки на мъжете.

Ядосаната Таис разбра по чии думи говори момичето, но се сдържа и се зае търпеливо да обяснява на дъщеря си, че са ѝ разказвали невероятни приказки всичко в живота, с каквото и да се занимава човек, а особено жена, не става така леко и безбурно.

— За нас, жените, боговете не са дали толкова много пътища в живота — тихо казваше тя на дъщеря си, милвайки правите ѝ кестеняви коси и взирайки се в сериозните ѝ кафяви очи, — и всеки път трябва да се избира много предпазливо. Необходимо е да знаеш и да претегляш всички способности, които са ти дали боговете, и възможността да ги подобриш. Пътят на хетерата е един от най-трудните. Той прилича на живота на художника, на музиканта, на архитекта. Кой мъж ще е толкова глупав да стане музикант, без да има слух? А момичетата често мислят, че младежкият чар, мелодичният смях и леката походка са вече достатъчни средства за успех. Не, не е вярно! Една-две години и след това всичко завършва със свински живот в пиянства с груби чужденци, подобни на скотове в пристанищните бърлоги. Ако даже имаш съвършено тяло, красиво лице, великолепни коси и горе-долу способност на певица и танцьорка — всичко това стига само за една второстепенна актриса, често пъти награждавана с юмруци от ръководителя на трупата. Но за да станеш добра хетера, освен външност и грация ти трябва да имаш силна памет, да Четеш на трите наречия [24] Загатва се за наречията в старогръцкия език, които доста са се различавали едно от друго. , да обичаш и да помниш историята, да знаеш основите на философските учения. Тогава ти ще говориш с поети и философи като равна и ще бъдеш по-високо от по-малко надарените мъже. Но и това е малко! Ти трябва да притежаваш безпогрешен вкус в облеклото, да разбираш от изкуството на скулптурата, на живописта, може би дори и сама да рисуваш. Ти трябва да разпознаваш хората от пръв поглед, да покоряваш мъжете, без да насилваш волята им, да бъдеш домакиня на симпозиумите. Освен това ти трябва да се занимаваш с атлетика, и то такава, при която можеш да съперничиш с мъже. Мен ме считат например за добра ездачка и още по-добре плувам, в това, виж, аз мога да изляза насреща с кой да е мъж. Да не ти говоря и за другото, че ти би трябвало да притежаваш поне издръжливостта на спартанец, издръжливост на вино като у варварин, здравето на критски бик. Ако ти, притежавайки по малко от всичко дотук изброено, завършиш от шест до тринайсет години школата в Коринт и тези седем години бъдат оросени от твоите детски сълзи на обида, изпитания, труд и наказания — едва тогава ще станеш наистина знаменита хетера! Ако, разбира се, ти провърви, ако не се разболееш и ако преждевременно не повехне красотата ти.